Керванът на робите

Тогава човекът прибра греблата. Беше се запъхтял от напрежение, а гърдите му бързо се надигаха и отпускаха. След няколко мига го настигнаха. Шварц притегли малката лодка до техния борд и попита:

— Кой си ти?

— Аз сме Хахли — отговори негърът на завален арабски.

— От кое племе?

— Абака.

— Къде живееш?

— Ей там край водата.

При тези думи той посочи към десния, източен бряг на езерото и реката.

— Сам ли?

— Абаките живеят на мурх221.

— Накъде си тръгнал?

— Хахли не бива казва.

— Защо?

— Забранено му е.

— От кого?

— И туй не бива казва.

— Въпреки това аз знам. Един бял ти е забранил, нали?

— Отгде туй знаят?

— При вас дойдоха петима араби.

Човекът не му отговори, но учудването, изписало се по лицето му, издаваше съвсем ясно, че Шварц беше отгатнал истината. Негърът беше висок, як и все още млад, ала една по-голяма от юмрук възпалена подутина на бузата му силно го загрозяваше.

— Единият от тези петима мъже е много висок и много кльощав, нали? — продължи да разпитва Шварц.

— Отгде туй знаят?

— И той те изпрати да отидеш отсреща до блатото, а?

— Що питат, щом знаят?

— Знам само че си вестоносец на този човек и искам да науча какво ти е поръчал да съобщиш на асакерите.

— Не бива казват.

— Защо?

— Иначе хахли трябва умрат.

— Аха! Ами че тогава я ела за малко при нас!

— Защо? Пуснат Хахли си отиде!

Той изрече тези думи със страх.

— Няма да ти направим нищо лошо. При нас ще получиш храна, а аз ще ти подаря и малко духан222, след което ще можеш да си вървиш.

При хубавата дума „духан“ лицето на негъра просия. Той попита:

— Къде трябва дойдат Хахли?

— На нашия кораб.

Веднага лицето му отново придоби страхливо изражение.

— На кораб ли? — попита той. — Имат три кораб нали дахабийе и два ногер?

С този въпрос той издаде, че Абу ал Мот го е предупредил да се пази от тези три кораба. Шварц му отговори:

— Не! Ние имаме не три, а пет кораба.

— Туй добре, туй съм много добре! Щото, ако имат само три кораба, значи сме лоши хора.

— Ние сме добри хора и ще ти го докажа. Не само ще ти дам тютюн, но и щете излекувам. Не ти ли причинява големи болки този духди223, дето го имаш на лицето?

— Много големи! Мнозина при нас имам духди.

— С какво го лекувате!?

— С гореща вода.

— Недостатъчно е. Така той само ще се зарови по-надълбоко в месото. Аз ще ти покажа как се отстранява.

— Тогаз хахли с радост дойдат с теб. Ще получат духан и излекуват от червей! Нека бързо отидат на кораб!

Той се прехвърли при Шварц, завърза лодката си за неговата след което немецът се насочи към дахабийето.

Филарията, гвинейският или медински червей се нарича в Судан „френдит“. Той е дебел колкото струна на цигулка и може да достигне дължина от два метра. Изглежда прониква в човешкия организъм само чрез питейната вода, „странства“ из цялото тяло и на местата където излезе, близо под кожата образува големи гнойни отоци. С една-единствена глътка замърсена вода в човека могат да проникнат множество от тези зловещи животинки и тогава последиците са ужасни. Ръцете, краката, гърдите и гърба се подуват от гнойни отоци, които са страшно болезнени и много често водят до смърт.

Това че негърът от племето абака имаше такъв „червей“ на лицето, беше случай, който за щастие се среща твърде рядко.

Чернокожият се качи на борда с голямо удоволствие и Шварц незабавно го заведе в каютата си, за да отвори с нож отока му. Това трябва да се извършва много внимателно, за да не се пререже филарията. Най-доброто средство за отстраняването й е бавно и постепенно да започне да се навива на дървена пръчица, която процедура продължава няколко дни. Шварц успя да се добере до главата и предната част на тялото й. Засука я около пръчицата, като я затегна така, че да не може да се измъкне обратно. После даде на негъра необходимите указания какво да прави до-нататък.

— Туй много добър! — похвали го чернокожият. — Червеи излезе и Хахли пак здрав. Хахли кажат и на другите как отстраняват червей. Но сега дадат него и духан!

Той получи и малко тютюн, който обаче имаше за него толкова голяма стойност, че негърът подскочи от радост и възторжено извика:

— О, о, а-а! Сега Хахли пушат и съм горд, щото други нямат духан! Бели мъже съм добри, не тъй зъл кат хора на дахабийе и два ногера!

— Аха! И какви били тези хора!

— Туй съм ловци роби и крадци.

— Високият и кльощав арабин ли ти го каза? — осведоми се Шварц, който много добре разбра, че „крадците“ бяха той и неговите хора.

— Да, той.

— А кога дойде при вас?

— Неотдавна.

— Още ли е там?

— Не.

— Накъде тръгна с другите петима мъже?

— Нататък на юг, все покрай реката.

— А ти знаеш ли кой е той?

— Клетник. Взели му всичко крадци, дето искат отидат при блато, къде са асакери и на тях всичко ограбят. Затуй Хахли трябва отиде там и ги предупреди.

— А трябва ли да им кажеш, че те праща високият мъж?

— Не, туй премълчи.

— Но нали ще те попитат кой те е изпратил!

— Тогаз Хахли кажат, че случайно минат и видят три кораб. Той чуват говорят крадци на бряг и те казват искат отидат при блато.

— И какво ти даде онзи човек за награда?

— Нищо. Той казват асакери ми дадат нещо. Може би дадат макайил224 и тогаз Хахли много щастлив.