Юлиан

— Императорът знаел за заговора срещу него. Знаел дори кои са заговорниците. — Нещо в държането на Калист ме накара да пусна тази лъжа.

— Нямаше заговорници — каза ласкаво Калист — Императорът беше убит от един персийски конник.

— А защо този войник не се е явил да си получи наградата?

Калист вдигна рамене.

— Може би той самият е бил убит.

— И защо този персиец е бил въоръжен с римско копие?

— Това се случва понякога. В сражение човек често хваща първото оръжие, което му попадне. Както и да е, аз сигурно зная, понеже бях до августа и видях персиеца, който нанесе удара.

Не очаквах това. Донякъде изненадан, попитах:

— Но защо, когато Юлиан попита дали си видял кой го е ранил, ти отвърна, че не си видял нищо?

Калист ни най-малко не се смути.

— Аз действително видях един персиец — отговори той. Думите му звучаха напълно разумно и убедително. — Аз казах на августа, че видях, когато го раниха.

— Пред мене и Максим ти каза, че не си видял кой е нанесъл удара.

Калист търпеливо поклати глава.

— Много време мина оттогава. Приск. Паметта ти не е същата, каквато беше тогава.

— Намекваш, че паметта ми ми изневерява?

Той направи деликатен жест:

— Нито ти, нито аз сме съвсем млади.

Опитах друг подход:

— Несъмнено си чул слуха, според който един войник християнин убил императора.

— Разбира се. Но аз бях…

— Ти беше там. И ти знаеш кой го е убил.

Лицето на Калист не изразяваше абсолютно нищо. Невъзможно беше да се отгатнат мислите му. Човек разбира защо е имал такъв успех в търговията.

— Какво точно знаеше императорът? — ме попита той.

Сега гласът му бе глух и рязък, съвсем различен от лекия, почти ленив тон, който си налагаше допреди малко.

— Знаеше за Виктор.

Калист кимна.

— Бях уверен, че знае. Също и Виктор знаеше, че той знае.

— Значи ти знаеше за заговора?

— Разбира се.

— Беше ли замесен?

— Твърде много. Виж какво, Приск — той ми се усмихна с очарователна усмивка, — аз убих император Юлиан.

Това е. Загадката е разрешена. Калист ми разправи всичко. Той счита себе си за един от най-големите герои на света — невъзпетия спасител на християнството. Докато ми разказваше, той се разхождаше напред-назад. Просто не можеше да се наприказва. Та цели двадесет години е трябвало да мълчи! Аз бях първият му слушател.

Заговорът започнал още в Антиохия. Виктор бил водачът; замесени били Аринтей, Йовиан, Валентиниан и двадесетина други по-млади военачалници. Заклели се, че Юлиан няма да се завърне жив от персийския поход. Но понеже европейските войски много обичаха императора, трябвало да изглежда, че е умрял от естествена смърт.

Виктор изпратил Калист на Юлиан като негов личен слуга и телохранител. Най-напред му наредили да го отрови. Но това не можело да стане лесно, тъй като Юлиан се радваше на отлично здраве. Известно беше, че яде умерено. Едно внезапно заболяване би събудило подозрения. Най-сетне с персийците нагласили засада. Юлиан разказва как се провалил този опит. Тогава решили, че Юлиан трябва да умре в битка. Но той беше отличен боец, личеше отдалеч и винаги беше пазен. Заговорниците били в отчаяние, докато най-сетне Калист се сетил за една възможност.

— След сражението при Маранга аз срязах каишите на нагръдника му. — Очите на Калист блеснаха от задоволство при този спомен. — За наше щастие персийците нападнаха на следния ден и императорът бе принуден да влезе в боя без ризница. Двамата попаднахме между отстъпващите персийци. Той понечи да се върне назад, но аз му извиках: „Господарю, насам“ — и го подмамих към мястото, където се сражаваха най-ожесточено. За миг помислих, че персийците ще го убият. Но те, когато го познаха, ги обзе такъв страх, че веднага побягнаха назад. Едва тогава разбрах, че Бог ме бе избрал за оръдие на своето отмъщение. — Той заговори със снишен глас и стегната челюст: — Бяхме заградени отвсякъде. Императорът използуваше щита си, за да си пробие път между струпаните коне и ездачи. Неочаквано той се обърна наляво и се изправи на стремената, за да погледне над главите на персийците. Тъкмо такъв случай ми трябваше. Забих копието си в дясната му страна, под ребрата. — Калист спря, като явно очакваше да възкликна възмутено. Но аз просто го погледнах с жив интерес, така както поглеждам особено блестящите си ученици, които са успели да задържат вниманието ми.

— Продължавай — казах аз учтиво.

Някак си разочарован, Калист дигна рамене.

— Останалото ти е известно. Августът разбра, че е ранен едва когато персийците избягаха. — Той се усмихна. — Дори ми благодари, че съм бил до него през всичкото време.

— Имал си късмет, че той не подозираше нищо. — Но казвайки тези думи, аз се запитах дали Юлиан не е знаел истината. Това е последната загадка.