Юлиан

— Но какво е смъртта? — възкликна Калист и веднага загубих цялото уважение, което бях започнал да чувствувам към него като към истински злодей. Той е най-обикновен тъпак. Говори още цял час. Разправи ми, че Виктор много искал да заграби престола, но когато разбрал, че това е невъзможно, накарал да провъзгласят Йовиан за император. Но когато волевият Валентиниан заел мястото на Йовиан, Виктор се простил с надеждите си. Междувременно всички щедро се отплатили на Калист. Той вложил парите си разумно и днес бил богат човек. Но щял да си остане нещастен, докато светът не узнае тайната му. Тази „незаслужена неизвестност“ го гризяла.

— Непременно кажи истината на Либаний. Човек извършва онова, за което е роден — рече Калист и си придаде набожен вид. — Гордея се с ролята, която имах в историята на Рим. — Той застана полуобърнат към мене и зае позата на прочутия бюст на Брут. След малко остави тази поза и рече: — Но трябва да се получи разрешение от двореца, преди Либаний да може да издаде книгата си, а не зная какво е официалното становище към Юлиан сега. При царуването на Валентиниан дадох клетва да мълча.

— Знаеше ли Валентиниан за тебе?

— Разбира се. Дори ми даде монопола за добиване на сол в Тракия, но ми заповяда да мълча. И аз мълчах. До днес. Естествено надявам се, че в интерес на историята тайната ще може да бъде разкрита.

Калист ме покани на обед, но аз отклоних поканата — предпочетох да не взема нищо повече от него. Казах му, че трябва да си вървя. Той ме придружи до преддверието. Разтапяше се от любезност; дори закачливо ме упрекна, че не съм му отговорил, когато ми прати своята „Ода на Юлиан“.

Извиних се за небрежността си. След това попитах:

— Как можа да съчиниш толкова прочувствено произведение за човека, когото си убил?

Калист беше крайно учуден.

— Но аз безкрайно му се възхищавах! Той винаги беше така благ към мене. Всяка дума, която написах за него, бе излязла от сърцето ми. Та аз съм добър християнин, поне се опитвам да бъда добър християнин. Всеки ден се моля за душата му!

Съмнявам се дали Теодосий ще ти позволи да издадеш мемоарите. Но човек никога не може да бъде сигурен. Така или иначе, аз приключих с въпроса и те моля да не ме замесваш в тази работа.

XXIV