Юлиан

Либаний до Приск

Антиохия, юли 380 г.

От няколко седмици работя върху предговора към Юлиановото съчинение, което, надявам се, ще представи на света това произведение върху съответния исторически фон. Трябва да кажа, че бележките ти бяха извънредно ценни за мен и може би имаха дори решаващо значение. Тази заран, когато преглеждах наново последните страници на това трагично прекъснато съчинение, забелязах едно твое изречение, което ми беше убягнало по-рано. Казваш, че Юлиан се готвел да опише персийския поход. След това добавяш „бележките му през последните няколко месеца бяха изключително интересни“. Има ли още нещо писано от него? Аз бях разбрал, че мемоарите му са единственият останал ръкопис. Пиши ми, горя от нетърпение да започна окончателната редакция.

Вчера се отбих у моя стар приятел владиката Мелеций. Уверен съм, че си го спомняш от времето, когато посети Антиохия. Много се е състарил и грохнал, но умът му е още свеж. Намекнах му, че може би ще напиша нещо за Юлиан, като използувам непубликувани досега документи. Той счита, че това ще бъде грешка. „Теодосий е испанец — каза той, като под това, предполагам, разбираше, че императорът се отличава с несдържаната гневливост, присъща на тази раса. — Едно е да му изпратиш изящния панегирик «Отмъщение за Юлиан», която има по-скоро литературна стойност, отколкото политическа (аз смятах, че съчинението ми е чисто политическо), а съвършено друго е да предизвикаш църквата, особено след като той бе спасен от Христа.“ Никога не мога да разбера кога Мелеций говори сериозно и кога не. На стари години склонността му да иронизира се е така засилила, че човек не трябва да взема думите му буквално.

Мелеций ми съобщи, че очакват императора да се завърне в Константинопол тази есен. Така че ще изчакам дотогава да се срещна с него. Научих също, че злъчният Грегорий — той вече станал владика — настоява да се свика догодина вселенски събор, който вероятно ще се състои в столицата. Говори се, че се домогва да заеме мястото на константинополския митрополит. Няма що, наистина направи блестяща кариера. Но всъщност именно такива хора бързо напредват. Изпращам моите благопожелания на Хипия, разбира се, и на тебе.

П.П. Юлиан умря, преди да може да направи сина ми мой законен наследник. Поради религиозно тесногръдие и поради нескончаемите интриги на моите академични врагове нито един от наследниците на Юлиан не пожела да прояви човещина в тази работа. Сега разчитам на Теодосий, макар, че не храня особени надежди.