Юлиан

Винаги държа една биография на Александър до леглото си. Забележително е наистина колко императори са съпоставяли завоеванията на този изключителен младеж със собствените си победи! Юлий Цезар плакал на гроба му, защото бил задминал възрастта, на която умрял Александър, а още не бил почнал завоюването на света. Октавиан Август отворил саркофага му и дълго гледал лицето на мумията. Тялото било добре запазено, казва той в автобиографията си и твърди, че могъл да познае Александър по портретите му. Въпреки че три века разделяли живия политик от мъртвия бог, изсъхналото и кафяво мъртво лице имало тъй яростен израз, че за пръв път хладнокръвният Октавиан изпитал страх и наредил да запечатат саркофага. Години след това той отново бил отворен от онзи звяр Калигула, който откраднал щита и нагръдника от него и се облякъл като Александър, но това било единствената прилика между двамата. Всеки един от предшествениците ми е копнеел да достигне това момче и никой не е успял. Аз ще го достигна!

Приск: Ето това е съчинението на Юлиан. Ти беше в Антиохия, когато той напусна града на 5 март. Още си спомням как твоите духовити антиохийци скандираха: „Феликс, Юлиан, август“, което означаваше, че след комита Феликс и вуйчо му Юлиан идва редът на августа.

Войската тръгна на изток, премина Ефрат и стигна до Каре. Там Юлиан я раздели на две. Начело на тридесет хиляди души неговият братовчед Прокопий и комит Себастиан тръгнаха за Армения, където щяха да се срещнат с цар Арсацес. След това заедно с арменските спомагателни войски трябваше да завладеят Медия и да се насочат към Ктесифон, за да се присъединят към нас. С останалите тридесет и пет хиляди души Юлиан се запъти на юг по течението на Тигър. Тук той прибягна до хитрост: за да изненада противника, Юлиан се върна към Калиникум на Ефрат и се насочи направо към Ктесифон, персийската столица, която се намира около четиристотин мили на юг. Тази маневра смути Сапор. Но това вече е история на похода. Всички са съгласни, че от времето на Юлий Цезар никой пълководец не е придвижвал войските си така бързо, както Юлиан.

Въпреки че Юлиан нема време да огледа мемоарите си, предполагам, че дори да ги бе прегледал, щеше да ги остави в първоначалния им вид. Не обичаше да поправя съчиненията си. Никога не попълваше празнините, ако можеше да мине и без това. Бих могъл да напиша доста за времето, прекарано в Антиохия, но се въздържам, тъй като ти също беше там и можеш да разчиташ на отличната си памет. Описанието на живота му остана така незавършено, както и самият му живот. Възнамеряваше да напише съчинение за персийския си поход и бележките, които нахвърли през последните няколко месеца, са изключително интересни.

Надявам се, че допълненията, които съм направил тук-таме, не натежават. Винаги съм смятал, че е добре да се осветляват събитията отколкото се може повече гледни точки, тъй като абсолютна човешка истина не съществува. Би трябвало да се чувствуваш поласкан от последните бележки на Юлиан за теб. Той безкрайно се възхищаваше от теб. Не мога да разбера какво е подразбирал под „многоречив“. Ти просто обясняваше нещата изчерпателно. Но Юлиан често беше като дете и вниманието му лесно се разсейваше. Интересно ми е да видя какво ще направиш с тези мемоари.

Между другото какво стана със сина ти Кимон? Направи ли го Юлиан твой законен наследник? Разбира се, чувал съм за неговите успехи като адвокат, но досега не знаех, че е твой син. Пълен си с изненади.