Юлиан

Пак се отвлякох от темата си. Извинявам се на горкия секретар. Очите му се затварят, а аз говоря все по-бързо и по-бързо, тъй като често, когато съм най-уморен, мисълта ми тече с най-голяма яснота. В такива мигове боговете са наблизо; скъпият ми Хермес витае около мен. Но по стилни съображения ще прегледам всичко, което съм издиктувал, и ще изхвърля онези части, където съм се отклонил от темата си.

Бъдните поколения ще искат да знаят причините за нахлуването ми в Персия. Уверен съм, че мнозина и сега не разбират към какво се стремя. Смятам, че трябва да браня пределите на империята и от време на време да присъединявам към нея някоя и друга провинция. Въпреки че Салуций и другите образовани хора около мен знаят как започна тази война, уверен съм, че Невита и Аринтей нямат ни най-малка представа защо изобщо тръгнах на поход срещу Сапор. Нито пък ги интересува. Смятат, че жадувам за плячка и военна слава, защото те самите жадуват за това. Разбира се, имам известна слабост към земна слава — въпреки че осъждам тази своя черта, — но не затова започнах тази война. Персия (или Партия, както я наричаме официално, подражавайки на предшествениците си) е открай време враг на Рим. Имало е известни периоди на мир — най-много за едно поколение, — но откак преди четири века Митридатовите войни ни доведоха до границите на Партия, повечето време сме били в конфликт.

Сегашната война е започнала по съвсем незначителен повод. Преди около тридесет години един авантюрист на име Метрадор посетил Индия. Той бил добре приет от индийския владетел, който му дал дарове за император Константин. Както разбирам по откъслечните сведения, този Метрадор бил невероятен лъжец и мошеник. Когато се върнал, той предал подаръците, но казал, че това били негови собствени дарове за императора. След това, като се уплашил да не би Константин да се запита, защо индийският владетел не му е пратил дарове, Метрадор заявил, че действително били дадени богати дарове, но персийците му ги отнели по заповед на Сапор.

Било от алчност, било по политически съображения, Константин писал на Сапор и поискал да му върне даровете. Сапор изобщо не го удостоил с отговор. Константин изпратил друго гневно писмо (има преписи в архивите). Най-сетне Сапор отговорил. Настоявал да получи Месопотамия и Армения като законни територии на персийската корона; за даровете изобщо не споменавал. Константин обявил война на Сапор, но се поминал, преди да може да потегли срещу него.

През по-голямата част от царуването на Констанций Сапор не предприел почти нищо, тъй като имал политически затруднения в самата Персия. Но през 358 година той изпратил на Констанций посланици с изключително дръзки искания — пак настоявал да бъдат върнати Месопотамия и Армения. Изплашен, Констанций изпратил в Ктесифон Луцилиан и братовчед ми Прокопий за преговори. Нашите пратеници, сплашени от Сапор, препоръчали на Констанций да поддържа съществуващото положение. Но дори това не било възможно, защото Сапор обсадил Амида, като лично предвождал войската си. Това било впрочем нещо ново, защото в миналото Великият цар никога не влизал сам в сражение — считали живота му за свещен и по тази причина не бивало да се излага на опасност.

Амида била превзета. Това било страшно поражение за Рим. За голяма изненада Сапор пощадил населението на града. Но все пак със загубата на този важен град отбраната на границите ни била значително отслабена. След като наследих Констанций, прегледах книжата му, свързани с войната, и говорих с военачалниците му, но не можах да разбера какъв план за действие срещу Сапор е имал той и дали въобще е имал някакъв план. Трябваше да започна всичко отначало. Вече съм готов.

Възнамерявам да завоювам Персия за три месеца. Нямам друг избор. Защото, ако не успея, никоя от новите реформи, които съм прокарал, няма да се задържи, нито държавата ни може дълго да устои на непрестанните набези на готите на северните ни граници и на нападенията на персийците от изток. Освен това — признавам си искрено — искам титлата партик след името ми и арка в моя чест на форума в Рим. След Александър нито гръцки, нито римски пълководец е покорявал Персия, въпреки че някои, като например Помпей, след незначителни победи са твърдели, че са завладели тази страна. Мечтая да достигна Александър. Не, нека кажа истината, мечтая да го надмина! И нима двамата не сме едно? Искам Индия, искам и Китай, за да побия знамето с дракона на брега на онова кървавочервено море далеч на изток, и не само заради славата (макар че главата ми се замайва при тази мисъл… Къде е моята философия сега?), но за да възвестя истината за боговете в онези земи, откъдето изгрява слънцето, богът, от когото идва всеки живот. Пък и Персия е за мене свещена, защото е родината на Митра и Заратустра. За мене това ще бъде завръщане в родината.