Истински пари

Г-н Въртел се изправи на крака, сякаш го беше изстреляла пружина. Но колкото и да беше бърз, Влаго го изпревари.

— Протестирам! — извика той.

— Как смеете да протестирате — изрепчи му се Козмо, — когато сам признахте, че сте арогантен престъпник?

— Протестирам срещу изявлението на лорд Ветинари, че имам нещо общо с добрите традиции на семейство Охол — отвърна Влаго и срещна очите на Козмо, от които изглежда се ронеха зеленикави сълзи. — Аз никога не съм бил пират, нито съм търгувал с роби.

Последва масово надигане на адвокати.

Г-н Въртел ги изгледа. Последва масово сядане.

— Те сами си го признават — оправда се Влаго. — Пише го в официалната история на банката!

— Това е вярно, г-н Въртел — потвърди Ветинари. — Чел съм я. В случая принципът Volenti non fit injuria е ясно приложим.

Отново се чу същото бръмчене. Г-н Каприз се връщаше обратно. Влаго се постара да не го поглежда.

— Но това е наистина долно! — изръмжа Козмо. — Чия история би преминала такова злонамерено заяждане неопетнена?

Влаго вдигна ръка.

— Ооо, ооо, това го знам! — възкликна той. — Моята. Най-лошото което съм правил някога е да ограбвам хора, които си мислеха, че ограбват мен, но никога не съм използвал насилие и накрая върнах всичко. Вярно, ограбил съм и една-две банки или по-точно присвоих си средствата им чрез измама, но само защото те го бяха направили толкова лесно…

— Върнал сте всичко? — прекъсна го Въртел и се огледа за коментар от Ветинари.

Но той беше вдигнал поглед нагоре, над главите на присъстващите, които на свой ред, почти до един, бяха запленени от преминаващия Г-н Каприз, и само вдигна пръст, без да е ясно дали да потвърди, че е чул или да отхвърли въпроса.

— Да, може би ще си спомните, че аз се разкаях и се поправих миналата година, когато боговете… — опита се да обясни Влаго.

— Ограбил няколко банки? — прекъсна го Козмо. — Ветинари, да не искаш да кажеш, че умишлено си поставил най-важната банка в града в ръцете на известен банков крадец?

Целокупната маса на семейство Охол се надигна, обединени от нуждата да защитят парите си. Ветинари все още оглеждаше тавана.

Влаго също погледна нагоре. Някакъв бял диск се носеше във въздуха тъкмо под тавана. След малко дискът се сниши, като се въртеше и уцели Козмо право в лицето. Втори диск прелетя над ръката на Влаго и се заби в скута на няколко роднини на Козмо.

— По-добре ли щеше да е, ако я беше оставил в ръцете на неизвестни крадци? — провикна се някой, точно когато шрапнели яйчен крем се пльоснаха върху всеки един официален черен костюм. — Ето ни отново!

През въздуха вече се задаваше втора вълна тортички, кръжащи из залата по траектории, които ги стовариха право върху вече засегнатите Охоли. А после една фигура се измъкна от тълпата, сред писъците на онези, които се оказаха на пътя й. Хората пищяха, защото, дори да успееха да избегната размазващата тежест на грамадните обувки, се оказваха покосени от стълбата, която новодошлия беше нарамил. Фигурата невинно се обърна, за да провери какъв хаос е създала и стълбата, която се завъртя с него, повали всеки, който не успя да отскочи навреме.

При това действията му не бяха случайни. Докато Влаго наблюдаваше, клоунът се отдалечи от стълбата, като остави четирима души впримчени между степенките й така, че всеки опит на някой от тях да се освободи, би причинил огромна болка на всички останали и сериозно би влошил шансовете за бъдеща женитба на един стражник, попаднал сред пленените.

Със своя червен нос и раздърпана шапка, клоунът се озова в центъра на сцената с няколко дълги скока, а огромните му ходила шляпаха на пода с всяка позната стъпка.

— Г-н Непреклон? — възкликна Влаго. — Вие ли сте това?

— Я, моето славно приятелче, г-н Мустак! — провикна се клоунът. — Значи си мислите, че директорът на манежа управлява цирка, а? Само със съгласието на клоуните, г-н Мустак! Само със съгласието на клоуните!

Непреклон вдигна ръка и метна поредната тортичка към лорд Ветинари.

Но Влаго вече беше скочил, преди тя да е започнала краткия си път. Мозъкът му финишира едва трети и изложи мислите си накуп, като му съобщи, че краката му явно са действали по собствена воля; че достойнството на величията не би оцеляло след лице покрито с яйчен крем; че снимката на патриция с крем, размазан по лицето, на първа страница на Таймс, ще подкопае политическите устои на града, но най вече, че след падането на Ветинари, той, Влаго, не би доживял да види нов ден, което беше негова основна цел в живота.

Като в безмълвен сън, той се понесе към настъпващия противник с протегнати ръце и със скоростта на охлюв, докато тортичката се носеше към своя исторически момент.

Уцели го в лицето.

Ветинари не беше помръднал. Кремът са разхвърча и четиристотин изумени очи наблюдаваха как една бучка полетя към патриция, който вдигна ръка и я хвана. Тихото „пльос“, когато тя се блъсна в дланта му, беше единственият доловим шум в залата.

Ветинари прегледа заловената бучка крем. Потопи пръст в нея и го облиза. Вдигна очи нагоре замислено, докато присъстващите до един бяха притаили дъх и после сподели: