Истински пари

Появата на големите беше избутала проблемите с банката чак на пета страница. Големите заемаха цялата първа страница, а голяма част от съдържанието на вестника беше запълнено с рубриката „Глас народен“ — което ще рече, че случайни хора на улицата, които не знаеха нищо, споделяха с други хора, това което знаеха — и с дълги статии, написани от хора, които също нищо не знаеха, но умееха да изразяват незнанието си елегантно в рамките на 250 думи.

Влаго тъкмо подхващаше кръстословицата19, когато някой любезно почука на вратата на килията му. Оказа се директорът, който се надяваше, че краткият престой на г-н Мустак в неговия затвор е бил приятен, желаеше да го изпрати до каретата и да го увери, че с радост ще очакват следващото му посещение при тях, в случай че в бъдеще отново възникнат някакви напълно неоправдани съмнения в неговата невинност. Междувременно той би бил благодарен, ако г-н Мустак бъде така добър да си сложи тези леки окови, колкото за пред хората, и когато му ги свалят, както несъмнено ще стане, веднага щом се докаже, че не е извършил нищо нередно, ако би могъл да напомни на командващия офицер, че оковите са собственост на затвора, безкрайни благодарности за което.

Пред затвора се бяха струпали зяпачи, но стояха на разстояние от внушителния голем, който, застанал на едно коляно и с юмрук протегнат нагоре, чакаше пред портата. Явно се беше появил предната вечер и, ако за г-н Мустак не представляваше особена трудност, вметна директорът, всички биха били крайно благодарни, ако би наредил на великана да се премести. Влаго се опита да не издаде изненадата си. Беше казал на Черни Мустачки да чака нови разпореждания. Но не беше очаквал да го завари тук. Големът последва каретата чак до двореца. Улиците, по които минаха, гъмжаха от стражници и на почти всеки покрив се забелязваха фигури в черно. Изглежда Ветинари искаше да е сигурен, че няма начин затворникът да избяга. Според Влаго броят полицаи, събрани в задния двор, беше твърде голям, за да е ефикасен, понеже за един бързо съобразяващ човек е много по-лесно да се измъкне от двадесет пазачи, отколкото от петима. Но явно целта беше да се създаде определено Впечатление. Без значение какво точно, стига да изглеждаше внушително.

Прекараха го през тъмни коридори и го въведоха в ярко осветената Голяма зала, която се пръскаше по шевовете. Дочуха се няколко несигурни аплодисменти, откъслечни приветствия и серия кънтящи освирквания от Пучи, която седеше до брат си на първия от множеството редове в залата. Влаго беше отведен до малък подиум, който явно щеше да служи като подсъдима скамейка. От там той имаше отличен изглед към водачите на гилдии, старшите магьосници, по-важните жреци и като цяло членове на По-висшата и По-добра класа или поне По-едрата и По-шумна. Забеляза и Хари Краля, който му се усмихна широко, както и облака дим, който показваше къде е седнала Прелест Дивна. А ето я и новата висша жрица на Ядна с лъскавата си корона от извити лъжици, стиснала сковано своя церемониален черпак. Лицето й беше замръзнало в изражение на нервна възбуда. Длъжница си ми, девойче, помисли си Влаго. Допреди година се налагаше вечер да работиш в бар, за да си изкарваш прехраната, а Ядна беше само една от половин дузина полубогини, споделящи общ олтар, който, ако си говорим честно, се явяваше една покривка, просната върху твоята кухненска маса. Не съм ли си заслужил поне едно малко чудо в отплата?

Дочу се шумолене на плат и внезапно Ветинари се оказа на мястото си с Дръмнот до себе си. Приглушените разговори стихнаха веднага щом погледът на патриция обхвана залата.

— Дами и господа, благодаря за вашето присъствие тук, днес — обяви той. — Като начало, нека уточним, че това не е съдебен процес, а разследване, което цели да разкрие обстоятелствата около изчезването на десет тона златни кюлчета от трезора на Кралската банка на Анкх-Морпорк. Доброто име на банката е поставено под съмнение, затова е важно да разгледаме всички факти, имащи отношение към този въпрос…

— Независимо до какви разкрития се стигне?

— Точно така, г-н Козмо, без значение в каква посока ни отведат разкритията.

— Имаме вашето уверение? — настоя Козмо.

— Струва ми се, че току-що ви го дадох, г-н Охол. Може ли да продължим? Назначих многоуважаемият г-н Въртел от Многорек, Въртел и Медноуст да води следствието. Той ще провежда разпитите, както намери за добре. Вярвам, всички ще се съгласят, че г-н Въртел се радва на дълбокото уважение на цялата юридическа общност в Анкх-Морпорк.

Г-н Въртел се поклони на Ветинари и обходи залата с твърд поглед, който се задържа най-дълго върху многобройните членове на семейство Охол.

— Преди това, по въпроса за златото — продължи Ветинари. — Дръмнот, мой секретар и главен чиновник, лично оглави екипа старши чиновници, които прекараха нощта в банката…

— Извинете, аз подсъдим ли се явявам? — прекъсна го Влаго.

Ветинари го стрелна с поглед и после прегледа документите пред себе си.