Истински пари

— Струва ми се, че е ананасов.

Последваха гръмки аплодисменти. Нямаше как иначе. Дори да мразеше Ветинари, човек не можеше да не се възхити на рефлексите му.

А сега той слизаше по стълбите, към замръзналия, стреснат клоун.

— Моят цирк не се управлява от клоуни, сър — каза той, сграбчи големия червен нос и го опъна докъдето позволяваше ластикът. — Ясно ли е?

Клоунът извади тумбеста тромба и изсвири веднъж печално.

— Добре, радвам се, че се разбираме. А сега бих искал да говоря с г-н Непреклон, моля.

Този път последваха две изсвирвания с тромбата.

— Разбира се, че е тук — възрази Ветинари. — Да го накараме ли да се покаже, момичета и момчета? Колко са 15,3 процента от 59,66?

— Оставете го на мира! Чувате ли, оставете го на мира!

Малтретираната тълпа отново се разтвори и даде път на раздърпаната г-ца Драперия, вбесена и възмутена като същинска грижовна квачка. Тя притискаше нещо тежко към плоската си гръд и Влаго разпозна сноп бележници.

— Ето за какво става въпрос! — обяви тя триумфално и разпери ръце. — Вината не е негова! Те са се възползвали от него!

Тя насочи обвинителен показалец към подгизналата маса на семейство Охол. Ако беше приемливо за една богиня-воин да носи скромна блуза и косата й да се изплъзва от иначе стегнат кок, тогава г-ца Драперия можеше да бъде обожествена.

— Те са били! Те са си продали златото още преди години!

Тази забележка предизвика бурен отговор от всички посоки в залата, лишени от присъствието на някой Охол.

— Всички ще запазят тишина! — повиши глас Ветинари.

Адвокатите станаха. Г-н Въртел ги погледна. Адвокатите си седнаха.

А Влаго успя да избърше ананасовия крем от очите си тъкмо на време.

— Внимавайте, той има маргаритка! — извика той и веднага си помисли: Току що извиках „Внимавайте, той има маргаритка!“ и мисля, че никога няма да забравя колко точно глупаво се чувствам в момента.

Лорд Ветинари огледа необичайно голямото цвете в бутониерата на клоуна. Малка капка вода блестеше на почти идеално прикрития отвор на дюзата.

— Да, знам — отвърна патриция. — А сега, сър, струва ми се, че вие действително сте г-н Непреклон. Виждате ли, разпознах походката. Ако вие не сте той, трябва само да стиснете маргаритката. Аз пък от своя страна, трябва само да пусна ластика. Повтарям, искам да говоря с г-н Непреклон.

Понякога боговете никак не внимават в картинката, помисли си Влаго. Точно тук е мястото на някой гръмовен екот, на някой напрегнат акорд или какъвто и да е божествен знак, че това е моментът на ист…

— 9.12798 — произнесе клоунът.

Ветинари се усмихна и го потупа по рамото.

— Добре дошъл обратно — каза той и се огледа, докато забеляза доктор Белолик от Гилдията на шутовете.

— Докторе, ще бъдете ли така добър да се погрижите за г-н Непреклон, моля? Мисля, че ще му се отрази добре да е сред свои.

— За мен ще е чест, милорд. Летяща формация от седем тортички наведнъж и четворно впримчване в стълба? Майсторска работа! Който и да сте вие, братко, приветствам ви с майтапчийското ръкостискане…

— Никъде няма да ходи без мен — заяви г-ца Драперия мрачно, когато белоликият клоун пристъпи напред.

— Ама, разбира се, никой не би си го помислил — увери я Ветинари. — Докторе, моля, предложете гостоприемството на своята гилдия и на младата дама на г-н Непреклон — добави той за искрено удоволствие и изненада на г-ца Драперия, която се бе вкопчила с нокти и зъби в званието дама, но се беше сбогувала с младостта преди години.

— И някой да освободи онези хора от стълбата. Мисля, че ще е нужен трион — продължи Ветинари. — Дръмнот, събери тези интересни дневници, които младата дама на г-н Непреклон така любезно ни предостави. И ми се струва, че г-н Охол се нуждае от лекарска помощ.

— Нищо… по… добно… — Козмо, покрит с крем, се бореше да остане на краката си.

Болезнено беше дори да го гледа човек. Той успя да посочи с вбесен, макар и треперещ пръст, разпилените книги.

— Те са собственост на банката! — заяви той.

— Г-н Охол на всички ни е ясно, че не се чувствате добре… — подхвана Ветинари.

— Да, иска ти се всички да си мислят така, нали… ти, самозванец! — Козмо видимо се люшкаше на краката си. В главата му, тълпата се надигна и го аплодира.

— Кралската банка на Анкх-Морпорк — отвърна Ветинари без да отделя очи от Козмо — се гордее със своите подвързани с червена кожа дневници, които до един носят герба на града, гравиран със злато. Дръмнот?

— Това са евтини картонени бележници, сър. Могат да се купят навсякъде. Съдържанието им обаче несъмнено е изписано с калиграфския почерк на г-н Непреклон.

— Сигурен ли си?

— О, да. Курсивът му е великолепен.

— Фалшиви — заяви Козмо с удебелен език. — Всички са фалшиви. Откраднати!

Влаго огледа зрителите и забеляза споделеното им изражение. Каквото и да мислиш за даден човек, никога не е приятно да видиш как той се срива на парчета пред очите ти. Двама стражници се приближаваха внимателно към Козмо.