Гаснеща жарава

Тамра се прокашля. Уил отскача от мен и ме дръпва зад себе си. Усмихвам се. От този покровителствен жест, макар и ненужен, на сърцето ми става леко.

Пръстите ми обгръщат ръката му.

— Няма нищо. Тамра ще дойде с нас.

— Тамра?

Кимвам с глава.

— Да, ще ти обясня по-късно. Най-добре да тръгваме, преди да са забелязали, че ни няма.

Кимвайки, Уил плъзва ръка около моята и поемаме към ленд роувъра.

— Не ми казвай, че това е твоят човек. Онзи, на когото Нидия заличи паметта?

Изстивам при тези думи.

Обръщам се бавно, пускайки ръката на Уил, и полагам усилия да се съвзема.

Във вътрешността ми изригва пламък, когато Корбин се появява иззад дърветата. На лицето му няма усмивка, но очите му горят от задоволство.

— Знаех си, че ще се измъкнеш. И че ще съм на линия, когато това се случи — погледът му прескача върху Уил. — Значи, ето защо не обръщаш никакво внимание на нас, горките дракита.

С поглед, издаващ объркване, Тамра произнася името ми колебливо:

— Ясинда?

Махвам й с ръка, за да я накарам да замълчи, без да откъсвам очи от Корбин. Преглъщам с усилие горчилката от неочакваното му присъствие. Осъзнавам какво трябва да направя, за да не се осуети бягството ни. Присвивам ръце.

— Не биваше да ни следиш.

— О, очевидно съм бил прав. Чичо ми ще ме възнагради пребогато заради това, че съм попречил на огнедишащата и шейдъра да избягат от прайда.

Ноздрите му се разширяват и тъмновиолетовият му поглед ме пробожда.

— Дори Касиан не може да те спаси сега. Вече не си негова. Моя си — точно както ти казах, че ще стане.

В този момент гласът на Уил прогърмява във въздуха и в него не се усеща и капка колебание.

— Само да я докоснеш, ще те убия!

Думите му се разнасят като тътен, заплашителен, мрачен, дошъл от хищника, когото срещнах за пръв път преди месеци в същата тази гора.

Абсурдно е дори да се мисли, че един човек би могъл да победи силен оникс като Корбин. Но после се сещам. Уил не е обикновен човек. Той е нещо повече… нещо, което не бива да се подценява.

Очите на Корбин се отклоняват към Уил. При вида на вечния му враг лицето му се разкривява от злоба и ненавист. Човешката му кожа залинява и изчезва светкавично. Ръцете му раздират яростно ризата на гърба му, откривайки черна като въглен плът. Отскача от земята с изпъкнали жили.

Уил застава в отбранителна позиция, готов за удар, но аз се мятам пред него и освобождавам кипналата в недрата ми жар. Понеже още не съм се преобразила, от устата ми излиза само силна струя пара, а не истински огън. Но и тя отива напразно. Корбин успява да я избегне. Прелита зад гърба ми, преди още да съм влязла в бой с него, и ме сритва силно. Надавам вик.

Удрям се в земята. Сблъсъкът е жесток, разтърсва ме до мозъка на костите ми. Кожата ми задира земята. Започвам да кашлям, плюя пръст и кръв. Тамра се спуска към мен и се навежда, за да ми помогне да се изправя.

Във въздуха проехтява рев, който преобръща всичко в мен.

С гигантски скок Уил сграбчва краката на Корбин и го завлича към земята.

Корбин ругае, размахвайки крила, в опит да се издигне наново, но Уил се е вкопчил в него и го дърпа надолу с всички сили. Накрая се сгромолясват на земята като кълбо от крайници и пляскащи крила.

Уил сяда отгоре му й започва да го бъхти с юмруци, без да спира. Зловещият звук от удрянето на кост в кост изпълва въздуха. Седя и гледам, забравила за болката в брадичката си. Усещам единствено как нещо притиска сърцето ми. В гърдите ми избуяват пламъци и стигат до устата ми.

Корбин се извива и отново започват да се въргалят шеметно, вкопчени един в друг, докато телата им не се сливат и не заприличват на някакво петно с неясни очертания.

Най-сетне Корбин успява да се освободи и полита нагоре. От набраздения му нос тече кръв, в очите му проблясва злобна ярост. Започва да кръжи над Уил като ястреб, готов да разкъса жертвата си.

Уил напряга сили, подготвя се за сблъсъка. Дори и в този миг лицето му е красиво в своята напрегнатост, от което сърцето ми изпитва мъчителна болка.

Корбин е присвил пръсти, готов да удари. Ноктите му проблясват като бръсначи. От такава поза ударът е смъртоносен.

— Уил! — извиквам, за да го предупредя.

Корбин го връхлита като черна стрела. Успява да забие нокти.

Уил надава вик и се хваща за рамото. От мястото, където с Тамра сме се притиснали една в друга, виждам няколко дълбоки прореза. От тях шурва издайническата му кръв… проблясваща виолетова течност струи между пръстите на другата му ръка.

И Корбин я вижда и изръмжава на нашия език:

— Колко дракита си убил, ловецо, че във вените ти тече нашата кръв?

— Корбин, не! — изкрещявам.

— Млъквай, Ясинда! И гледай как ще източа от него всяка капка драконовска кръв!

Пламналото ми гърло се стяга. Кожата ме засмъдява и аз се отдавам на порива. Предавам се на природата си на драки.

Отделям се от Тамра, изскачам отвъд ограниченията на дрехите си. Крилата ми се разгъват и политам с изпънато тяло към Корбин, който отново се спуска към Уил с извадени нокти, насочени към гърлото му. Сърцето ми се къса от мъка — зная, че няма да успея да му попреча.