Фаетон

А навън бурята се усилваше. Дъждът плющеше, както огромна вълна прелива през борда. Придошлата вода надигна кристалната зала, почна да се плиска в стените й мътна и заплашителна.

Фаетонците, наблъскали се по всички полици, след като незабелязано за хората бяха затворили люка, стояха все тъй безучастни и неподвижни. Изглежда, нито слушаха, нито разбираха разговора, който водеха хората и техният електронен вожд.

— Разумните овладяваха тайните на природата. Отначало ползваха най-прости сметала като вашите. Но законът за еволюцията важи за всяка организирана система: жива и нежива. Изобретиха механични сметачни машини, после — електронни калкулатори. Роботите заместваха разумните при дейностите с тежък труд. След това все по силата на същия закон се появиха компютрите от по-висшите поколения: за управление на отделни цехове, на цели заводи, на големи стопански сектори. Докато накрая учените сляха мъртвата машина с живото същество — вплетоха в едно цяло електрониката и неврона. Така се роди Свръхразумът. Веднъж започнал, прогресът вече не можеше да бъде спрян. Разумните отстъпиха на него и последната си умствена дейност. Възложиха му да мисли вместо тях, да преценява, вместо тях да прави изводи. За себе си оставиха само задължението да му доставят информацията и да изпълняват решенията му. Превърнаха се в безлични изпълнители, както казах — в негови сетива и органи. Безлични индивиди, предназначени да поддържат съществуването на Свръхразума, да го захранват със своята енергия, както клетките в един обикновен организъм. Ти, хомо сапиенс, би казал, че извършват това посредством електромагнитна индукция. Те вече не бяха разумни, но продължаваха да се величаят с това име. По-рано всеки от тях мислеше самостоятелно, преценяваше самостоятелно, правеше заключенията си самостоятелно. Затова липсваше разбирателство, липсваше единомислие и единодействие. Затова се деляха на групи и групички, които вечно спореха помежду си, враждуваха и воюваха. Свръхразумът ги обедини, превърна ги в едно неделимо цяло — непоколебимо и целеустремено. По-рано всеки вършеше каквото му хрумне, сега всеки получи своя задача, която трябваше да изпълнява и да отговаря при несполука. Всички се подчиняваха безпрекословно на логиката, последователността и целесъобразността — които беше в състояние да прецени по-добре от всеки от тях поотделно Свръхразумът. И Прогресът се ускори неимоверно. Повиши се благоденствието. А благоденствието — мечтата на всички разумни преди това, както и на хомо сапиенс, е двуостър нож. Осигурява спокойствие за творчество, но в същото време демобилизира, лишава от воля, предизвиква леност.

Изгубил търпение да слуша този разказ, Садикин запита:

— Защо тия „разумни“ са тъй различни от нас?

— Защото са по-съвършени.

— И таз добра! Някакви полуживотни-полурастения…

Биокомпютърът се залови да обяснява с безстрастния си глас:

— Видът на симетрията е показател на съвършенство. Асиметричността е най-висшата форма. Еволюцията най-първо пусна на света същества с безброй плоскости на симетрия, после — с пет плоскости, после — с двустранна симетрия като вас. И едва накрая създаде разумните без никаква симетрия.

— А защо им са тия окуляри.

— Това са техните зрителни органи: горните за видимата и от вас светлина, средните — за инфрачервената и долните — за ултравиолетовата. С инфрачервената виждат по-топлите предмети и в най-мрачната нощ. А там, на оная планета, нощите бяха по-непрогледни от вашите…

Тогава придойде голямата вълна. В кристалния корпус се блъсна сякаш не вода с тиня и изкоренена растителност, а твърда кафява скала. Надигна го и го повлече със себе си.

Садикин неволно възкликна:

— А крокодилите! Та тя ще ти разпръсне!

Единствена тая мисъл властвуваше в съзнанието му. Но се овладя навреме. Замълча. Дори и тук, при тая смъртна заплаха, никой не биваше да се досети за тайната му, за тревогата, която през цялото време стягаше сърцето му.

Милионер! Всъщност милиардер! А тъй безпомощен!

Пеев не обърна внимание на възклицанието му. Пък не му беше до това да мисли за нещо друго. Прие, че бракониерът, напълно подивял, се тревожи за дивеча си.

Фаетонците се размърдаха. Явно бяха получили някаква заповед. Трима доскачаха до приспособлението в задния край на залата подобно на пулт за управление. И тозчас заработиха няколко реактивни двигателя, които преодоляха силата на водния поток, заковаха на място кристалната постройка.

Вълните налитаха мътни, запенени, размесени с камъни и дънери, блъскаха я, но видимо без никаква вреда за нея. От здрав материал беше направена. А то изглеждаше напълно естествено, ако наистина представляваше космически кораб, както отдавна предполагаше доктор Христо Пеев.

Той не се бе отказал от намерението си да се спаси. По какъвто да е начин. И като че ли единствения засега му бе подсказан от Садикин Суминтавикарта.