E. L. James - Fifty Shades Freed

Усмихнах се и се обърнах по корем. Той разкопча горнището на безобразно скъпия ми бански.

- Как би се чувствал, ако ходех на плаж топлес като другите жени?

- Крайно недоволен - отвърна той без колебание. - Не съм много щастлив и от факта, че си толкова оскъдно облечена в момента. Не си играй с огъня - каза в ухото ми.

- Това предизвикателство ли е, господин Грей?

- Не. Факт, госпожо Грей.

Въздъхнах и поклатих глава. О, Крисчън, моят ревнив, контролиращ, властен Крисчън!

Той ме плесна леш по дупето.

Неговото вечно присъстващо, вечно звънящо блакбери напомни за себе си. Намусих се, а той се засмя.

- Добре изглеждате, госпожо Грей. - Погледна ме закачливо и със сладко предупреждение, плесна ме по дупето още веднъж и отвори телефона. Моята вътрешна богиня замърка. Може би пък тази вечер да устроим представление само за гледане? Тя се усмихна компетентно, а аз потънах в следобедната сиеста, унесена в копнеж за вечерта.

- Мат’8е11е? Ш ретег роиг пкн, ип Соса-Со1а Н§Ь1: роиг та Гетте, 8’П уоиз р1ай. Е! циеЦие сЬозе а тап§ег... 1а188е2-то1 уок 1а сайе¹.

Крисчън говореше перфектен френски. Хм... чак се стреснах. Слънцето ме заслепи и примигнах няколко пъти към него. Той ме гледаше, без да обръща внимание на красивото младо момиче в униформа, което се отдалечаваше от нас с таблата в ръка, като провокативно поклащаше прибраната си на опашка руса коса.

- Жадна ли си?

- Да - измънках сънено.

- Мога да те гледам цял ден. Изморена ли си?

- Не спах много нощес, нали? - Изчервих се.

- И аз. - Той се засмя, остави блакберито и стана. Късите му гащи се бяха свлекли и можех да видя банския му. Той ги свали и изрита джапанките си.

- Ела да поплуваме - каза и ми протегна ръка, докато го гледах замаяна. - Ела де! - подкани ме пак и наклони глава на една страна, лицето му - оживено и весело. И понеже пак бях изгубила дар слово, бавно поклати глава и добави: - Май ти трябва нещо за разбуждане.

Преди да се усетя какво става, ме бе сграбчил, а аз пищях не толкова от паника, колкото от изненада.

- Крисчън! Пусни ме!

- Само в морето, бебчо - изкиска се злорадо той.

На плажа нямаше много хора, но тези, които бяха там, ни гледаха с прикрито любопитство и фалшиво безразличие. Толкова типично за французите! Едва сега започвах да ги разбирам. Той ме носеше на ръце към морето и закрачи с мен във водата, без да спира да се смее с цяло гърло.

Увих ръце около врата му.

- Няма да посмееш - казах задъхано, като едва сподавях смеха си.