E. L. James - Fifty Shades Freed

Той потупваше с пръсти гърба ми, галеше го нежно.

- Кажи ми какво искаш, Анастейжа. Вегас? Голяма сватба с всичките му там подробности? Кажи ми.

- Не голяма... само приятели и семействата. - Погледнах го, развълнувана от тихата настойчивост в горещите му грейнали очи. А той какво искаше? Щях да направя това, което той пожелае!

- Добре - каза той. - Къде?

Вдигнах рамене.

- Може ли да го направим тук? - попита той предпазливо.

- В къщата на родителите ти? Дали ще се съгласят?

- Майка ми ще е на седмото небе.

- Добре, тогава тук. Убедена съм, че майка и татко ще предпочетат да е тук.

Той ме погали по косата. Не знам дали някога съм била и дали някога ще бъда по-щастлива.

- Добре, разбрахме се къде. Сега да видим кога.

- Мисля, че първо трябва да попиташ майка си.

- Хм. - Той се усмихна още по-лъчезарно. - Мога да й дам не повече от месец. Искам те прекалено много, за да чакам повече.

- Но ти ме имаш, Крисчън. Имаш ме от доста време. Но един месец е добре. - Целунах гърдите му. Бърза мека целувка. Погледнах го и се усмихнах.

- Ще изгориш - прошепна Крисчън в ухото ми. Стреснах се.

- Само по теб. - Усмихнах се сладко. Следобедното слънце бе слязло на запад и парещите лъчи ме заливаха цялата. Той се засмя и с едно бързо рязко движение дръпна леглото ми под сянката на чадъра.

- По-далеч от средиземноморското слънце, госпожо Грей.

- Благодаря за алтруизма, господин Грей.

- Удоволствието е изцяло мое, госпожо Грей. И не съм алтру-ист. Изобщо. Ако изгориш, няма да мога да те докосвам - каза той многозначително. В очите му заигра весел пламък и усетих как сърцето ми става все по-голямо и по-голямо. - Но, предполагам, подозирате мотива ми и сега ми се подигравате.

- Не съм способна на такова нещо - казах невинно и с престорено възмущение.

- Способна си, и го правиш. Често. И това е едно от многото неща, които обичам в теб. - Наведе се и закачливо гризна долна-та ми устна.

- Надявах се да предложиш да ме намажеш с плажно масло -казах, опряла устни в неговите.

- Госпожо Грей, това е трудна и тежка задача... но не мога да устоя на предложението. Седни! - изкомандва ме той и аз изпълних. Бавните му ловки пръсти нежно почнаха да ме мажат с лосион.

- Ти си много, много красива. Късметлия съм - говореше нежно той, докато ръцете му минаваха по гърдите ми и втриваха лосиона.

- Да, така е, късметлия сте, господин Грей. - Изгледах го хитро през мигли.

- Скромността ви краси, госпожо Грей. Обърни се! Искам да ти намажа и гърба.