Рей и майка ми танцуваха и се смееха. Гледах ги с горчива радост. Надявах се бракът ми с Грей да издържи повече от техния. Нямах представа какво щях да правя, ако един ден реши да ме остави. Бяхме се оженили набързо. Дали нямаше да съжалявам? Непрестанно си напомнях поговорката за бързата кучка, дето слепи ги раждала.
Кейт беше до мен непрекъснато, ужасно красива с дългата си копринена розова рокля. Погледна ме, намръщи се и ми се скара:
- Ей, това не трябваше ли да е най-щастливият ден в живота ти?
- Той е - прошепнах.
- Какво има, Ана? Защо си се загледала в майка си и Рей?
Поклатих тъжно глава.
- Щастливи са - каза тя.
- Да, щастливи са, но са по-щастливи, когато не са заедно -отвърнах.
- Да не би да съжаляваш? - попита Кейт малко уплашено.
- Не, не е това. Просто... аз... толкова много го обичам. - И спрях, без дори да мога да произнеса на глас притесненията си.
- Ана, повече от очевидно е, че той те обожава. Знам, че в началото нещата бяха странни, но от месец сте много щастливи.
Тя хвана ръцете ми, стисна ги и добави весело: - Освен това сега вече е прекалено късно за каквото и да е.
Засмях се с нея. Имах й повече доверие, отколкото на себе си. Тя ме дръпна в своята специална Катрин-Кавана прегръдка.
- Ана, всичко ще е наред. И ако той позволи и един косъм да падне от главата ти, ако те нарани, човекът, пред който ще се наложи да отговаря, съм аз.
Пусна ме и се усмихна на някой зад гърба ми.
- Здравей, бебчо. - Крисчън ме обви в ръцете си и целуна косата ми. - Здравей Кейт - каза малко сухо. Все още се държеше доста хладно с нея, а бяха минали почти два месеца.
- Здравей, Крисчън. Отивам да намеря мъжа, когото си избрал за шафер и който, по една случайност, съм избрала и аз и е и мой най-близък и доверен приятел - каза Кейт, усмихна се широко и топло и тръгна към Елиът, който пиеше с брат й Итън и с нашия приятел Хосе.
- Време е да вървим - каза Крисчън.
- Толкова скоро? Това е първото парти, на което аз съм центърът на внимание!
- Заслужаваш го. Прелестна си, Анастейжа.
- Ти също.
- Тази рокля... ти отива - усмихна се той и очите му отново се нажежиха.
- Това старо нещо? - Изчервих се и хванах крайчетата на фината дантела на простичката сватбена рокля, която майката на Кейт бе скроила за мен. Харесвах как дантелата пада под рамото. Семпло и съблазнително... Поне се надявах да е така.
Той се наведе, целуна ме и каза:
- Време е да тръгваме. Не мога да те деля повече с всички тези хора.