Драконът

Не му се искаше да знае колко пъти бе отменял нещо. Но за съжаление на него и адвокатката му, Анжелика си бе водила строго прецизен отчет. След това той се премести в Хартум и връзката му с Хенрик премина на още по-заден план. А отношенията му с Анжелика удариха дъното, когато три години по-късно той бе арестуван по обвинението в корупция. И след това получи присъдата. Именно тогава тя прекрати всякакъв контакт с него и не искаше той да се вижда с Хенрик повече.

Йоаким стана, насапуниса се и си изми косата. Почувства се малко по-добре, когато се подсуши, но не понасяше мисълта да погълне някаква стабилна храна.

В десет часа излезе и се настани в автомобила под наем. Пое по магистрала Е18 в южна посока. Искаше да е тръгнал навреме и да е напълно сигурен, че ще е стигнал на място преди дванайсет часа. Транспортно произшествие или ремонт на пътя нямаше да успеят да му попречат да стигне навреме.

Докато караше, се опитваше да измисли с какво да се занимават през тези три часа. Какво обичаше да прави едно момче на единайсет години? Колкото повече си мислеше за "Макдоналдс", въртележки, увеселителни паркове и музей на техниката, толкова по-ясно му ставаше, че това щеше да е грешка. Първо трябваше деликатно и внимателно да се опитат да се опознаят и да разговарят заедно. Трябваше да се постарае да се вслушва в желанията на единайсетгодишното момче – какво иска то да правят двамата през тези три часа.

Йоаким усети, че има киселини в устата. Преглътна много пъти, за да се опита да премахне вкуса на гадене в устата.

За щастие, трафикът се движеше безпроблемно в предобедните часове и той стигна до училище "Хегедал" в Аскер[14] малко след единайсет Направи завой и пое назад към един магазин, покрай който бе минал по пътя. Оттам купи две торби хлебчета, литър и половина "Кока-кола" за Хенрик и една бира "Фарис" за себе си. Освен това взе и няколко вестника.

Йоаким паркира автомобила така, че да има изглед към входа на училището, и заразгръща вестниците.

В "Афтенпостен" прочете за автомобилна катастрофа, която се беше случила преди четири дни. Снимката на мъж, който бе загинал в запалила се кола, привлече вниманието му. Йоаким трябваше да разтегли устата си в усмивка, когато го видя – ухилено конте в светъл костюм, със светла коса, вероятно боядисана, и със западняшки червен шал около врата, наместо вратовръзка. Кени Бидерман трябва да бе преминал с колата си със смъкнат покрив в отсрещното платно, заради трактор, който се е движел точно пред него. Автомобилът му се е сблъскал челно в идващия насреща му камион. Бидерман оставил съпруга и две големи деца. "Бедничкият нещастник" – помисли си Йоаким.

В дванайсет без петнайсет остави вестниците, взе няколко хапки от хлебчетата и пийна малко от шишето с минерална вода. Безпокойството му се завърна с пълна сила.

Когато училищният звънец проехтя, излезе от колата. Седеше облегнат напред на нея, докато се взираше към входа на училището. Веднага след това първите деца се втурнаха навън. Нивото на шума осезателно нарасна. Орди от деца се застичаха покрай колата, без да го забележат.

Мъжът извади мобилния си телефон от вътрешния джоб, когато го чу да звъни и го доближи до ухото си, докато продължаваше да гледа навън. Беше Лисбет, адвокатката.

– На мястото ли си? – попита тя.

– Да – отговори той с раздразнение. – Какво има?

– Той няма да дойде – чу я той да казва. – Днес Хенрик се е прибрал по-рано от училище. Главоболие, обясни адвокатът на Анжелика.

Йоаким седеше като замръзнал.

– Какво?

– Той няма да дойде. Ще опитаме отново, когато оздравее. Трябва да се въоръжим с още търпение, Йоаким.

Йоаким се наведе напред, застана на колене, докато се държеше здраво за дръжката на вратата на колата. След това те се надигнаха – няколкото парченца хляб и водата, която бе изпил. Бурно повърна.

Децата с огромните чанти на гърбовете спряха и зяпнаха ококорени мъжа, който бе приклекнал и повръщаше до автомобила.

– Йоаким? – дочу той притеснения металически женски глас, идващ от телефона, който все още държеше в ръка. – Йоаким, там ли си?

27.

Мартин отключи вратата на блока, в който живееше. Той и Андреас носеха по две опаковани торби от "Рими".

Първо Мартин бе обменил хиляда евро в една банка до Синсен[15], но онази вещица на касата го бе гледала толкова странно, че той самият не посмя да обмени повече. Андреас също не искаше. Затова звъннаха на Хенки, приятелят на брата на Андреас, и го накараха да обмени още пет хиляди евро. Мартин каза, че е получил парите от истинския си баща, но Хенки само се засмя на това оправдание. Получи петстотин евро за услугата.