Домът на боговете

— Какво рече? — обади се глас от нищото.

— Казах „майната му“ — повтори Артър.

— Според мен нещо не докарваш съвсем произношението.

— Мъйнътъ му? — пробва се Артър.

— Точно така! Уцели го!

Гръмна гръмотевичка, блесна светкавичка — всичкото това в гаража — а после димна струя се изви и се развихри като миниатюрно синьо торнадо по сивия бетонен под. Торнадото затрепери, смени цвета си на зелено и червено и се втвърди във формата на нещо мъничко и червеничко. На Артър му беше нужно малко време, докато разпознае в него умалено копие на английска телефонна кабина, висока не повече от метър и с мъничко телефонче вътре.

Хиляди въпроси напираха в ума на Артър. Той се блещеше гузно срещу кабината като треснат с мокър парцал и съзнаваше, че ако се замисли логично над ставащото, то положително щеше да се разпръсне като безоснователно видение, каквото несъмнено си и беше. Нямаше време за тъпи въпроси от рода на „леле мале, как пък стана тая?“. Плоските, прозаични въпроси пропъждаха и малкото чудеса, които са склонни да ни отпуснат вилнеещите сили. Не, това му се случваше на него и той беше решен да се остави течението да го носи.

В миг на чисто проникновение Артър вдигна телефона и каза в слушалката:

— Ало, кой там?

Отвърна му глас:

— Моля пуснете пет шекела за първите пет минути.

Артър забърника трескаво из джобовете си и измъкна оттам шест монети от по четвърт долар, две десетачета и една камара пенита, и чак тогава се сети, че надали щяха да приемат тия пари като заместители на древната монета, наричана шекел. Но откъде ли можеше да намери шекели? Представи си как отлита за Ню Йорк, влиза по нощите с взлом в Музея по естествена история и отмъква колекцията монети от Средния Изток. Но нямаше нито пари за билет, нито време.

Може би онзи, който отговаряше за това привидение или каквото ще да е там, освен това обменяше и валута? Набута в процепа всичките монети от по четвърт долар и зачака.

Гласът се обади:

— Депозирахте прекалено голяма сума. Съжаляваме, но не можем да ви върнем ресто.

— Карай да върви — рече Артър.

— С кого желаете да разговаряте?

Артър не се беше замислял чак толкова по въпроса.

— С всеки демон, свободен в момента.

— Съжалявам, сър, но демоните ги пенсионираха по служба още преди доста време.

— Искате да кажете, че не разполагате с активни демони?

— Цялата тази линия бе изтеглена за преструктуриране. Има ли някой друг, с когото бихте желали да разговаряте?

— Извикайте тогава някой бог.

— Да, сър. Кой бог?

— Вие с кои богове разполагате?

— За да ви изчета списъка, ще са нужни няколко часа. Ние не сме информационна служба. Ако не знаете името на божеството, с което желаете да разговаряте, молим ви любезно да преотстъпите линията на друг потребител.

— Чакайте! Искам да говоря с Хоким!

— В момента не е на разположение.

— Хасдрубал?

— Телефонният му номер не фигурира в указателя.

— Атар?

— В момента не е на разположение.

— Който и да е бог!

— Няма божество на име „Който и да е бог“ — тросна се гласът. — Вероятно ви е нужно бюро справки. Дочуване и всичко…

— Чакайте! Свържете ме с бюро справки!

— С кое?

— С най-популярното!

— Няма бюро, което да се казва „Най-популярното“.

— Свържете ме с първото в указателя! — извика Артър в проблясък на вдъхновение.

— Сигурен ли сте? — попита гласът от телефона.

— Напълно сигурен! Моля ви! Умолявам ви!

— Няма нужда да раболепничите — сряза го телефонният глас. — Не и пред мен, във всеки случай. Ще ви свържа след минутка.

Артър изчака — почти не дръзваше да се надява. В ума му изникна план — план, който би се сторил налудничав на един материалист, но съвсем възможен — на истински вярващия, какъвто Артър току-що беше станал, ако не си беше такъв и отпреди.

— Здрасти! — обади се внезапно наперен мъжки глас в слушалката или каквото беше там. — Вие разговаряте с офиса на Божествени услуги „Декстър“. Тук Декстър. С какво мога да ви помогна?

— Имам нужда от бог — рече задъхано Артър.

— Мнозина от нас имат нужда — отвърна Декстър. — Но това какво общо има с мен?

— Имам нужда от бог, който да ми изпълни едно желание.

— Разбирам, сър. Входящият ви номер случайно да ви е подръка?

Артър, който се намираше на тънкия, ронещ се ръб на истерията, се чу да казва:

— Входящ номер ли? Не ми трябва никакъв гнусен входящ номер!

— Боя се, че ви трябва, сър. Кой бог ви каза да се свържете с нас?

— Обадих се на „Справки“ и те ме свързаха с вас.

— Не биваше — заяви Декстър. — Ние работим само с хора, които са получили истински видения, в които някой бог им е съобщил входящ номер, за да може да изпълни тяхното желание. Дочуване, сър, и всичко…

— Вижте — прекъсна го дрезгаво Артър, — загазил съм яката. Имам ужасна нужда да ми се изпълни едно желание, но за беда не съм получавал видение, което да ми разкрие входящ номер. Можете ли да ми помогнете по някакъв начин?

— Много съжалявам — отвърна Декстър, — но работим само с оторизирани входящи номера с проверена автентичност, предоставени от някой фигуриращ в списъка на одобрените от нас богове и предаден чрез истинско вдъхновено видение. Ако ви помогнем, рискуваме да си изгубим разрешителното.