Дом на пръст и кръв

Единствено пилотските умения на Фурия ги спасиха, но все пак машината падна някъде в Лунната гора и се превъртя два пъти.

Главата на Тарион кървеше, Фурия получи дълбока рана в крака, Флин и Амели имаха счупени кости, а Рун… Дори не се замисли дали е ранен, защото опушената, горяща нощ се огласяше от приближаващи ревове и ръмжене. Поне бомбардировката беше спряла. Рун се молеше на Астерската гвардия да й трябва повече време да събере достатъчно магия за нови снаряди.

Изправи се само със силата на волята си.

Два от саковете с оръжия се бяха измъкнали от крепящите ги ремъци и ги бяха изгубили по време на катастрофата. Флин и Фурия се заеха да поделят бързо останалите пистолети и ножове, а Рун провери състоянието на оцелялата картечница, която изтръгна от пода на хеликоптера.

Гласът на Хипаксия изпращя по незнайно как оцелялото радио:

— Виждаме портата на Стария площад — каза тя.

Рун зачака новината, макар че не смееше да се надява.

За последно видя Аталар, когато ангелът се хвърли от въздуха към Брайс, докато ракетите на Астерската гвардия прелитаха над градските стени със златисти опашки като на смъртоносни фойерверки. После експлозиите пометоха града.

— Аталар е мъртъв — обяви мрачно Деклан. — Брайс е оцеляла. — Рун изпрати безмълвна молитва към Ктона, за да й благодари за милостта. След кратка пауза Деклан добави: — Поправка. Аталар е жив, но на косъм. Травмите му са… Мамка му! — Той преглътна шумно. — Не мисля, че има шанс да оцелее.

Тарион опря една пушка на рамото си и погледна през оптиката в тъмната нощ.

— Десетина демона ни наблюдават от онази тухлена сграда.

— Там има още шест — обади се Фурия, която също оглеждаше района през оптиката на пушката си.

Амели Рейвънскрофт куцаше тежко, но се преобрази във вълчи облик с ярък проблясък и оголи зъби към мрака.

Ако не успееха да затворят порталите в другите порти из града, им оставаха само два варианта: бягство или смърт.

— Приближават се — каза Флин, без да отлепя око от оптиката на пушката си. — Имаме ли план?

— Реката е близо — отговори Тарион. — С малко късмет моите хора ще ни се притекат на помощ.

Синият двор се намираше достатъчно надълбоко под водата, за да не го засегнат жупелните снаряди. Може би събираха силите си.

Но Брайс и Хънт бяха в Стария площад.

— На трийсетина пресечки сме от Сърцето — каза Рун. — Тръгваме по крайречния булевард, после се отклоняваме по главната улица. — След кратка пауза додаде: — Поне аз тръгвам натам.

Всички кимнаха решително.

Кажи на Рун, че му прощавам за всичко.

Думите й отекнаха в кръвта му. Трябваше да продължават напред, дори демоните да ги убиват един по един. Просто се надяваше да стигнат до сестра му, преди да е станало твърде късно.

Брайс коленичи над Хънт, докато животът му изтичаше. И зашепна в димящата парлива тишина:

— Вярвам, че се случи с причина. Вярвам, че всичко се случи с причина. — Тя замилва пропитата му с кръв коса и продължи с треперлив глас: — Вярвам, че не е било напразно.

Погледна към портата. Остави нежно Хънт сред отломките. И изправяйки се на крака, пак зашепна:

— Вярвам, че се случи с причина. Вярвам, че всичко се случи с причина. Вярвам, че не е било напразно.

Остави кървящото тяло на Хънт зад гърба си и закрачи през парчетата разрушен бетон. Оградата около портата беше огъната чак до земята. Но кварцовата арка още се издигаше. Брайс спря пред бронзовата плоча и циферблата със скъпоценните камъни, незасегнати от взрива.

И прошепна отново:

— Вярвам, че не е било напразно.

Сложи длан върху бронзовия диск.

Металът беше топъл, както в онзи последен ден с Даника. Силата му изжужа през нея, изсмуквайки обичайната такса — капка от магията й.

В миналото бяха използвали портите като средство за комуникация, но посланията протичаха помежду им единствено заради силата, която ги свързваше. Бяха изградени върху възлови точки по каналите на енергия. Като същинска енергийна матрица.

Портата не беше просто призма. Тя беше проводник. А Брайс носеше Рога в тялото си. И беше доказала, че може да затвори портал към Ада с него.

Тя прошепна в малкия интерком точно под дъгата от скъпоценни камъни:

— Ехо?

Никой не й отговори. Тя продължи:

— Ако някой ме чува, доближи се до портата. Няма значение коя.

Пак нищо.

— Казвам се Брайс Куинлан. При портата в Стария площад съм. И… и май намерих начин да спрем това. Да оправим нещата.

Тишина. Никой от скъпоценните камъни не светна, известявайки, че някой е докоснал диска на порта в друг район.

— Знам, че е страшно — подхвана отново Брайс. — Много е страшно, и тъмно, и… Знам, че изглежда невъзможно да се справим. Но ако някой ме чува, ако има как да стигнеш до друга порта, просто, моля те. Моля те, ела.

Тя си пое треперлива глътка въздух.