Документът на Матлок

— Моите съчувствия, но разрешете ми да бъда честен — не съжалявам за загубата и на тримата. Откровено казано, Ейдриън Сийлфонт е единствената истинска загуба — с него можеше да се работи, имаше блестящ ум, но няма да седна да го оплаквам. Хиляди наши хора умират в бордеите всеки месец. За тях съм готов да скърбя… Както и да е, да се върнем на въпроса. Трябва да установите контакт чрез полицията.

— Точно тук грешите! — Матлок усети внезапен прилив на сили. — Имам избор… Рано тази сутрин Грийнбърг е отпътувал от Западна Вирджиния. Вече трябва да е във Вашингтон. Имам телефон в Ню Йорк, чрез който ще ме свържат с него. Ще потърся Грийнбърг.

Беше направил достатъчно бели, достатъчно скръб бе причинил. Не можеше да рискува живота на Пат. Не беше способен на това.

Дюнойс свали ръце от масичката и се облегна на стола, загледан в Матлок.

— Преди малко казах, че сте схватлив ученик. Ще променя мнението си. Умен сте, но лекомислен. Няма да търсите Грийнбърг. Той не влиза в нашето споразумение, а вие няма да го нарушавате. Ще продължим, както се договорихме, или ви чака наказанието, за което споменах.

— По дяволите, не ме заплашвайте! Писнало ми е от заплахи!

Матлок се изправи. Дюнойс бръкна в джоба на сакото си и извади оръжие — черния пистолет, който Матлок взе от мъртвеца на склона на източното дефиле. Дюнойс също се изправи.

— В медицинското заключение без съмнение ще пише, че смъртта е настъпила призори.

— За Бога! Момичето е в ръцете на убийци!

— Вие също — спокойно произнесе Дюнойс. — Не го ли разбирате? Нашите мотиви са други, но не се заблуждавайте. Ние сме убийци. Нямаме друг избор.

— Няма да посмеете да стигнете дотам!

— Ще посмеем. Ще стигнем и много по-далече. Ще подхвърлим трупа ви пред полицейския участък с бележка, забодена на окървавената ви риза. Ще изискаме смъртта на момичето преди започването на каквито и да било преговори. Ония охотно ще се съгласят, понеже и те като нас не могат да рискуват да я оставят жива. След като и тя умре, гигантите ще отпочнат битката.

— Вие сте чудовище!

— Аз съм такъв, какъвто съм принуден от обстоятелствата да бъда. Няколко секунди никой не проговори. Матлок затвори очи и прошепна:

— Какво искате да направя?

— Така е много по-добре.

Дюнойс седна и погледна нагоре към притеснения Адам Уилямс. За миг Матлок изпита сродство с този студентски радикал. И той беше изплашен, несигурен. И той като Матлок беше зле подготвен за света на Джулиан Дюнойс или Нимрод. Хаитянинът като че ли прочете мислите на Матлок.

— Трябва да вярвате в себе си. Не забравяйте, че сте постигнали много повече от всеки друг. С много по-малки възможности. А сте и много смел.

— Не се чувствувам особено смел.

— Храбрият рядко се смята за такъв. Странно, нали? Хайде, седнете. — Матлок се подчини. — Знаете ли, ние с вас не сме много различни. В други времена бихме могли да бъдем дори съюзници. Само че аз, както твърдят братята ми, търся светци.

— Такива няма — каза Матлок.

— Може би. Но, от друга страна… ще говорим пак за това. Сега трябва да си направим план. Нимрод ще ви очаква. Не можем да го разочароваме. Но трябва да осигурим безопасността на всичките си флангове.

Придърпа масичката. Очите му светеха, на устните се появи нещо като усмивка.

Хитроумният план на Дюнойс предвиждаше цяла серия от сложни ходове, целящи безопасността на Матлок и на момичето. Матлок не можеше да не го признае.

— Имам две подбуди — обясни Дюнойс. — Честно казано, втората е по-важна за мен. Нимрод ще се появи само ако няма друг избор, а аз искам да го пипна в ръцете си. Няма да се задоволя със заместител, с подставено лице.

В основата на плана лежеше дневникът на Херън, последните записки в него относно личността на Нимрод.

— Херън категорично заявява, че няма да напише името, споменато от пратениците. Не че не може. Явно е сметнал, че няма право да хвърли сянка на този човек в случай, че информацията е грешна. Обявява се решително против едно обвинение, основано на слухове. Както и вие, Матлок — отказали сте да принесете Херън в жертва на основанието на един истеричен телефонен разговор. Той е знаел, че всеки момент може да умре, много е страдал физически… Затова е искал да бъде напълно сигурен.

Дюнойс чертаеше някакви геометрични фигури на чист лист жълта хартия.

— И тогава го убиха — каза Матлок. — Така че да прилича на самоубийство.

— Да. Дневникът потвърждава поне това. Веднъж разбрал кой е Нимрод, Херън би обърнал небето и земята, но би го записал в дневника. Врагът не знае, че не го е сторил. Това е нашият дамоклев меч.