Документът на Матлок

Дюнойс бавно се приближи до креслото — същото, в което седеше Адам Уилямс, когато Матлок се свести. Придърпа го до леглото и седна, като кръстоса крака.

— Чувствувате се безпомощен, нали? Дори сте изгубили надежда.

— Ако знаехте само какво съм преживял!

— Не се и съмнявам. И призовавате моя здрав разум… на образован човек. Разбирате, че е по силите ми да ви помогна и следователно съм по-силен от вас. Нямаше да ме молите, ако не беше така.

— О, Господи! Престанете!

— Сега знаете какво значи да си безпомощен, да изгубиш надежда. Питате се дали ще се вслушам в молбите ви… Нима сте допускали дори за секунда, че животът на мис Балантайн означава нещо за мен? Наистина ли вярвате, че тя за мен е по-важна от всичко? Така както животът на нашите деца, на нашите близки хора — нима те значат нещо за вас?

Матлок разбра, че трябва да отговори достойно на Дюнойс. Иначе тъмнокожият нямаше да си помръдне пръста. Беше нова игра и той трябваше да участвува, макар и за кратко време.

— Не заслужавам тези думи и вие го знаете. Мразя хората, които не биха направили нищо за тях. Вие ме познавате — сам го казахте. Така че трябва да знаете и това.

— Там е работата, че не го знам! Вие направихме избора, вие взехте решението да работите за голямото началство! За Вашингтон! От десетилетия, от два века моят народ се обръща към голямото вашингтонско началство. «Помогнете — молеха хората. — Не ни оставяйте без надежда!» Но никой не ги слушаше. А сега вие искате аз да ви изслушам!

— Да, искам! Защото не съм ваш враг! Може да не съм всичко, което искате да бъда, но не съм ваш враг. Ако правите от мен и от хора като мен прицел за омразата си, с вас е свършено. Ние сме повече, Дюнойс, не забравяйте. Няма да щурмуваме барикадите всеки път, когато закрещите, че всичко е прогнило, но ви чуваме. И сме готови да помогнем, искаме да помогнем.

Дюнойс погледна студено Матлок.

— Докажете го.

Матлок издържа погледа на цветнокожия.

— Използувайте ме като примамка, като заложник. Убийте ме, ако трябва. Но спасете момичето.

— Можем да ви държим като заложник или да ви убием и без вашето съгласие. Храбростта ви не е доказателство.

Матлок не позволи на Дюнойс да отмести погледа си. Заговори тихо:

— Ще направя изявление. Писмено, устно — пред магнетофон, доброволно, без насилие или принуда. Ще кажа всичко. Как бях използуван, какво съм правил. Всичко. И за хората от Вашингтон, и за Нимрод.

Дюнойс скръсти ръце и заговори също тъй тихо:

— Давате ли си сметка, че това ще сложи край на професионалната ви кариера, на начина на живот, който тъй много обичате? Никое уважаващо се университетско началство няма да приеме кандидатурата ви. Никога вече няма да ви се доверяват. Никой. Ще станете парий.

— Искахте доказателство. Друго не мога да ви предложа.

Дюнойс седеше неподвижно. Уилямс се изправи. Няколко минути всички мълчаха. Накрая Дюнойс се усмихна. Очите му се изпълниха със състрадание.

— Вие сте добър човек. Може би неудачник, но упорит. Ще ви помогнем. Няма да ви отнемем надеждата. Съгласен ли си, Адам?

— Да.

Дюнойс стана от креслото и се приближи към Матлок.

— Чували сте баналната фраза, че политиците са продажен народ. И обратно, практическите цели често водят до сключването на странни политически съюзи. Историята търпи това… Този Нимрод ни е нужен не по-малко, отколкото на вас. Както и мафиозите, с които се опитва да сключи примирие. Тези хищници вредят на децата. Трябва да им дадем урок. Урок, който да вдъхне ужас у други нимродовци, у други мафиози… Ще получите помощ, но при едно условие.

— А именно?

— Ще ни оставите ние да се разправим с Нимрод и останалите.

Не вярваме на вашите съдии и съдебни заседатели. Съдилищата ви са корумпирани, законите ви не са нищо повече от финансови машинации… Хвърлят наркоманите в затвора, а богатите гангстери обжалват присъдите… Не, ликвидацията ще оставите на нас.

— Не ме интересува. Правете каквото искате

— Това, че не ви интересува, не е достатъчно. Искаме нещо повече. Гаранция.

— Каква гаранция мога да ви дам?

— Вашето мълчание. Нищо не знаете за нас. Ще вземем корсиканския документ, по някакъв начин ще открием къде ще се проведе конференцията и ще участвуваме в нея. Ще извлечем от дневника каквото ни трябва — впрочем това се прави в момента… Но вашето мълчание е от голяма важност. Ще ви помогнем сега, по-точно ще направим каквото можем, но вие не трябва никога да споменавате за нашето участие. Каквото и да се случи, вие не бива, пряко или косвено, да намеквате за него. Ако го направите, ще убием и вас, и момичето. Разбрано ли е?

— Да.

— Значи се спогодихме?

— Да.

— Благодаря — каза Дюнойс и се усмихна.

Трийсет и трета глава

Докато Джулиан Дюнойс изреждаше условията и формулираше стратегията, на Матлок му стана ясно защо черните го бяха търсили така усилено и защо Дюнойс бе готов да му помогне. Той, Матлок, разполагаше с информацията, от която се нуждаеха. С кого се беше срещал във и извън университета. Имената на правителствените агенти и къде действуват. Как се осъществява връзката.