Документът на Матлок

С други думи, от кого трябваше да се пази Джулиан Дюнойс при нападението си срещу Нимрод.

— Трябва да отбележа, че сте били рядко неподготвен за всякакви непредвидени обстоятелства — каза Дюнойс. — И много небрежен.

— И на мен това ми мина през ума. Но смятам, че вината не е само моя.

— Така е!

Дюнойс се засмя, след него и Уилямс. Тримата мъже не бяха напускали стаята без прозорци. Донесоха им масичка за карти и няколко бележника с жълти листа. Дюнойс записваше всяка дума, произнесена от Матлок. Проверяваше вярно ли са написани имената, точни ли са адресите — професионалистът си личеше. За кой ли път Матлок изпита чувство за малоценност, което се беше появило и при разговора му с Грийнбърг.

Дюнойс захвана с кламер няколко страници и започна да пише в нов бележник.

— Защо? — попита Матлок.

— Ще бъдат размножени на копирната машина. Информацията ще бъде изпратена в кантората ми в Ню Йорк… Както и фотокопия от всяка страница от дневника на професор Херън.

— Май не си губите времето.

— Прав сте.

— Това е всичко, което мога да ви съобщя. Какво ще правим сега? Какво ще правя аз? Не крия, че ме е страх. Не смея дори да си представя какво може да й се случи.

— Нищо няма да й се случи. Вярвайте ми. В момента вашата мис Балантайн е в безопасност, все едно че е в обятията на майка си. Или във вашите. Тя е примамката, не вие. Примамката трябва да се пази свежа и неповредена. Защото това, което искат, е у вас. Без него са загубени.

— Тогава да им направим предложение. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Не се тревожете. Ще го направим. Но трябва да внимаваме, да държим сметка за всички обстоятелства. Разбрахме се, че засега имаме две възможности. Първата е самият Кресъл. Лична среща. Втората е чрез полицията, която ще уведоми Нимрод.

— Но защо да използуваме полицията?

— Само изброявам възможностите… Защо чрез полицията ли? И аз не знам. Знам само, че в дневника на Херън пише ясно — Нимрод е бил сменян в миналото. Сегашният Нимрод е трети поред.

— Да. Първият се казвал Ортън и бил от канцеларията на вицегубернатора. Вторият — Артър Лейтона, бил строител. Третият очевидно е Кресъл. Какво имате предвид?

— Просто размишлявам. Човекът, който заема поста на Нимрод, има голяма власт. Следователно тя върви с поста, а не с човека. А човекът може да използува поста както поиска.

— Но постът — намеси се Уилямс, — се дава и отнема. Нимрод няма последната дума.

— Точно така. Следователно може би ще е от полза за Матлок, ако разпространим слуха, че оръжието е у него. Че Кресъл-Нимрод трябва да внимава. За общото благо.

— Това не означава ли, че по следите ми ще се впуснат повече хора?

— Възможно е. От друга страна, не е изключено цял легион разтревожени престъпници да се хвърли да ви охранява. Докато не изчезне заплахата, която създавате. Никой от тях няма да действува грубо, докато заплахата не бъде отстранена. Никой няма да позволи на Нимрод да действува грубо.

Матлок запали цигара, заслушан напрегнато.

— Значи целите частично да откъснете Нимрод от собствената му организация?

Дюнойс щракна с пръстите на двете си ръце като с кастанети и се усмихна.

— Бързо схващате. Това е първият урок на метежниците. Една от главните цели на проникването сред противника. Разделяй! Разделяй!

Вратата се отвори, влезе развълнуван негър и без да каже дума, подаде на Дюнойс някаква бележка. Дюнойс я прочете и затвори очи за няколко секунди. Така изразяваше силна тревога. Благодари спокойно на вестоносеца и вежливо го освободи. Погледна Матлок, но даде бележката на Уилямс.

— Нашата стратегия може и да има исторически прецеденти, но сега за нас те са празни думи. Кресъл и жена му са мъртви. Доктор Сийлфонт е отвлечен от дома си под охрана. Откарали са го с карлайлска полицейска кола.

— Какво? Кресъл! Не вярвам! Не е вярно!

— За съжаление е вярно. Нашите докладват, че двата трупа са били изнесени преди петнайсет минути. Убийство и самоубийство. Естествено. Много удобно.

— О, Боже! О, Боже господи! Аз съм виновен! Аз съм виновен! Аз ги принудих да го извършат! Аз ги принудих! Сийлфонт! Къде са го отвлекли?

— Не знам. Нашите братя, които са наблюдавали къщата, не са посмели да проследят полицейската кола.

Матлок изгуби дар слово. Страхът отново го скова. Рухна в леглото неподвижен, с невиждащ поглед. Задушаваше го чувство за безпомощност, за поражение. Беше причинил толкова болка, толкова смърт.

— Това е сериозно усложнение — рече Дюнойс, подпрял лакти на масичката. — Нимрод унищожи единствената ви връзка. По този начин той отговори на жизненоважен въпрос, предотврати огромна наша грешка — говоря за Кресъл, разбира се. Въпреки всичко, ако погледнем под друг ъгъл, Нимрод намали възможностите. Сега нямаме избор! Трябва да действуваме чрез личната му армия, карлайлската полиция.

Матлок гледаше онемял Джулиан Дюнойс.

— Това ли е всичко, на което сте способен? Да седите и хладнокръвно да обсъждате следващия си ход?… Кресъл е мъртъв. Жена му е мъртва. Ейдриън Сийлфонт вероятно вече е убит. Те бяха мои приятели!