Документът на Матлок

— Хлябът означава свобода, човече! За тях е свобода. Те не са психопати, малко от нас са такива. Понаучихме се на туй-онуй. Имаш ли пари, приятелче, свестните хора ще те зачитат… Освен това не знам дали сте забелязали, пари вече не се печелят така лесно с честен труд, както едно време. А повечето младежи имат нужда от пари.

— Онова момиче, за което споменах… разбрах, че е било принудено да започне.

— Господи, никой никого не принуждава! Това са глупости.

— Все пак е била принудена. Каза ми някои неща… В ръцете на онези се намират лостове като съдилища, лекари, дори служби…

— За пръв път чувам.

— И по-късно ги търсели, след няколко години. Най-обикновено едновремешно изнудване. Точно както аз ви изнудвам сега.

— Значи преди е имало неприятности… момичето, искам да кажа. Сигурно дължи нещо, което не може да изплати.

— Кой е Нимрод?

Матлок зададе въпроса тихо, без ударение. Но младежът се обърна и отиде в най-далечния край на стаята.

— Не знам. Не разполагам с такива сведения.

Матлок стана от стола.

— Ще ви запитам още веднъж и ако не получа отговор, ще изляза оттук и с вас е свършено. Край на един многообещаващ живот… Кой е Нимрод?

Младежът се обърна рязко към него и Матлок отново прочете страх в погледа му, същия страх, който беше отпечатан на лицето на Лукас Херън, в очите на Лукас Херън.

— Каквото ще да става, не мога да отговоря!

— Не можете или не искате?

— Не мога. Не знам!

— Мисля, че знаете. Но казах, че ще питам само веднъж. Край! Матлок тръгна към вратата, без да погледне студента.

— Не!… По дяволите, не знам!… Откъде да знам? Не можете да постъпите така с мен!

И Пейс се метна към Матлок.

— Не мога ли?

— Изслушайте ме! Не знам кои са! Нямам…

— Значи не е един човек? Пейс се озадачи.

— Да… Мисля, че не е един. Не знам. Нямам контакти. Други имат, но не и аз. Не са ме закачали.

— Но сте чували за тях. Това не беше въпрос, а изявление.

— Дали съм чувал?… Да, чувал съм. Но кълна се, не знам кои са!

Матлок се обърна и се втренчи в Пейс.

— Ще направим компромис. Засега. Кажете ми какво знаете.

И изплашеният младеж му разказа. Докато го слушаше, страхът му зарази Джеймс Матлок.

Нимрод беше невидимият главен кукловод. Без лице, без форма, но със страшна жива власт. Не беше „той“ или „те“, бе сила, по думите на Алън Пейс, вплела невидими пипала във всички големи университети в североизточната част на страната, във всеки град, свързан с университетите, във всяко финансово учреждение, отпускащо фондове за сложната система на висшето образование в Нова Англия. А ако слуховете бяха верни, пипалата й вече посягаха и към Южните щати.

Наркотиците бяха само една област, костта в гърлото на престъпните легиони, непосредствената причина за майската конференция и корсиканското писмо.

Освен на печалбата, която носеха, Нимрод беше стопанин и на десетина университета. Пейс беше убеден, че съставянето на учебните програми, назначаването и уволняването на университетските преподаватели, раздаването на научни степени и стипендии — всичко се осъществява според указанията на Нимрод. Мисълта на Матлок се пренесе светкавично в Карлайл. Спомни си, че заместник-деканът по приемането на студенти в Карлайлския университет бил човек на Нимрод, както твърдеше мъртвият Лоринг, Арчър Бийсън, който бързо се издигаше в Историческия факултет, треньорът на университетския отбор по футбол и десетки други имена на преподаватели и сътрудници, фигуриращи в списъка на Лоринг.

Колко ли още имаше? Колко ли дълбоко беше проникнал Нимрод в университетите?

И защо?

Организираната проституция беше спомагателна дейност. С вербуването се занимаваха самите проститутки, млади момичета, в собствените си среди, на новите даваха адреси, определяха такси. Младата привлекателна плът можеше да намери път към Нимрод и да сключи договор с него. А договорът им даваше „свобода“ и „хляб насъщен“.

И никой не пострадвал, престъплението не вземало жертви.

— Престъпление няма, има свобода, човече. Не се оказва натиск, няма нужда да зубриш, за да получиш стипендия.

Алън Пейс виждаше много хубави черти в неуловимия, практичен Нимрод. Повече от хубави.

— Да не мислите, че има някаква разлика между него и външния, почтения свят? Грешите, господине. Това е мини-Америка: организирана, компютъризирана, самоуправляваща се. По дяволите, всичко се върши по единен американски образец и работи в духа на големите компании, в духа на „Дженеръл Мотърс“ или „Интърнешънъл Телефон и Телеграф“. Просто някой се е оказал достатъчно умен да организира непроходимите гъсталаци на академичния свят. И тази организация бързо се разраства. Трябва не да се борите, а да се присъедините към нея.

— Това ли смятате да направите? — попита Матлок.

— Друг начин няма, човече. В какво ми остава да вярвам? Доколкото разбирам и вие сте затънали до шия. Сигурно вербувате хора. От вас човек не може да се скрие, аз ви очаквах отдавна.

— А ако това не е така?

— Тогава сте си изгубили ума. А скоро ще се простите и с главата си.