Документът на Матлок

— Като стана дума за публикации, онзи ден ми попаднаха твоите „Интерполации“. Дяволски увлекателни! Наистина!

— Господи! Почти съм я забравил. Писах я преди четири години.

— Трябва да се включи в задължителната програма! Така каза Арчи, нали Арчи?

— Точно така! Ето ти отровата, старче — рече Бийсън и занесе на Матлок чашата му. — С литературен агент ли работиш, Джим? Не че съм любопитен. Години ме делят от писането.

— Не е вярно и го знаеш — нацупи се Джини.

— Да, с агент. Ървинг Блок от Бостън. Ако работиш нещо, мога да му го покажа.

— О, не, не бих… това би било ужасно нахално от моя страна…

Бийсън с престорена скромност се отпусна на дивана. Седна до жена си и двамата несъзнателно, помисли Матлок, си размениха доволни погледи.

— Хайде, Арчи. Ти си умен човек. Истинска придобивка за университета. Защо мислиш, че те питах за семинара? Ти ще ми направиш услуга. Може би ще поднеса на Блок печеливша карта. Знаеш, че си струва.

Изражението на Бийсън показваше искрена благодарност. Матлок се смути, като погледна преподавателя в очите, но изведнъж откри в тях и нещо друго. Не можеше да го определи, но то съществуваше. Леко безумие, следа от паника.

Поглед на човек, чието тяло и мозък познаваха наркотиците.

— Това е наистина чудесно от твоя страна, Джим. Трогнат съм.

Сиренето, напитките и вечерята все пак свършиха. От време на време Матлок имаше чувството, че се отделя от себе си и наблюдава три действуващи лица в сцена от стар филм. Може би на борда на кораб или в елегантен нюйоркски апартамент, и тримата в добре скроени официални дрехи. Чудеше се защо си представя сцената по този начин и внезапно разбра. Същите години, които късно снощи беше гледал на филм по телевизията. Бяха анахронизъм за времето си, но не и за времето въобще. В тях имаше нещо повече от атмосферата на студентското градче, но не обикновено маниерничене… не можеше да разбере точно. Самите те не бяха изкуствени, но в подчертано светските им разговори и в заучените фрази имаше нещо фалшиво. И все пак истината беше, че те бяха настоящето на съвременното поколение.

Лизергинова киселина и метедрин.

Кисели глави.8 Гълтачи на хапчета.

Бийсънови насила се стараеха да се покажат като част от отминала безгрижна епоха. Може би за да скрият от самите себе си времето и състоянието, в което се намираха.

Арчи Бийсън и жена му направо вдъхваха страх.

Към единайсет часа след значително количество вино с „интересна малка рецепта за телешко печено от стара италианска готварска книга“, тримата седнаха в дневната. Последните проблеми на предложения семинар бяха изгладени. Матлок знаеше, че е дошло време да започне — ужасен, неудобен момент. Не беше сигурен как да го стори, единственото, което можеше да направи, беше да се довери на аматьорските си инстинкти.

— Знаете ли… Надявам се, че няма да ви шокирам прекалено много, но съм „на сухо“ вече няколко дни и не издържам.

Извади тънка табакера от джоба си и я отвори. Почувствува се глупаво и неловко. Но знаеше, че не бива да издава тези си усещания.

— Преди да ме заклеймите, трябва да ви кажа, че не се разбирам със законите против наркотици и никога не съм се разбирал.

Матлок избра цигара от десетината и остави табакерата отворена на масата. Това ли беше редно да направи? Не бе сигурен, не знаеше. Арчи и жена му се спогледаха. Матлок наблюдаваше реакцията им през пламъка пред лицето си. Беше предпазлива и все пак положителна. Може би под действието на алкохола Джини се усмихна колебливо, сякаш изпитваше облекчение, че е срещнала приятел. Съпругът й не беше толкова отзивчив.

— Действувай, старче — каза малко напрегнато младият преподавател. — Не сме на заплата към министъра на правосъдието.

— Ни най-малко — изкикоти се жена му.

— Законите са архаични — продължи Матлок, като дръпна дълбоко от цигарата. — Във всяко едно отношение. Важното е да бъдем дискретни, а да се лишиш от такова изживяване е истинско престъпление. Да се отнеме на интелигентната личност правото на удовлетворение е… по дяволите, потисничество.

— Смятам, че ключовата дума е интелигентност, Джим. Неограничената употреба от неинтелигентните води до хаос.

— Ти си наполовина прав, както би казал Сократ. Другата половина е контролът. Ефективният контрол на „желязото“ и „бронза“ освобождава „златото“, ако ми разрешите да цитирам „За републиката“. Ако на интелектуално възвишените непрекъснато им се пречи да мислят и да експериментират поради това, че мисловните им процеси са неразбираеми за техните съграждани, нямаше да има велики творения нито в техниката, нито в политиката. Щяхме още да сме в каменната ера.

Матлок дръпна от цигарата и притвори очи. Дали не беше твърде настоятелен, твърде категоричен? Дали не звучеше фалшиво като неискрен пропагандатор? Зачака, но чакането не продължи много. Арчи заговори тихо, но убедително:

— Всеки нов ден носи напредък, старче. Повярвай ми. Това е истината.

Матлок облекчено полуотвори очи и загледа Бийсън през цигарения дим. Гледаше го твърдо, без да мигне, след това премести очи върху жена му. Каза само три думи:

— Какви деца сте.