Документът на Матлок

— И да ви разчистя пътя? Да ви оставя да вилнеете из университета? И дума да не става!

— Тогава ще работим заедно. Колкото и да е неприятно и за двама ни… Вие сте враждебно настроен, може би това е добре. Ще ме държите нащрек. Твърде много протестирате.

Матлок се учуди на изявлението му. Да се създаде антагонистична коалиция беше едно, а да се хвърлят прикрити обвинения — съвсем друго.

— Обяснете ми какво имате предвид — каза Кресъл с почервеняло от гняв лице.

Грийнбърг отговори с мек, разумен глас, който не съответствуваше на думите му:

— Я стига! Тази нощ аз загубих един добър приятел. Преди двайсет минути говорих с жена му. При такива условия не давам обяснения. В това отношение се различавам от началниците си. А сега млъкнете, докато ви пиша часовете за връзка и телефонните номера за спешни случаи. Ако не ги искате, вървете си.

Грийнбърг вдигна чантата от малката масичка и я отвори. Сам Кресъл, занемял, се приближи до него.

Матлок не можеше да откъсне очи от кожената чанта, която само преди няколко часа беше заключена за китката на мъртвеца. Знаеше, че смъртоносният кадрил започва. Първите му стъпки бяха съпроводени с насилие.

Щеше да взема решения, да се сблъсква с хора.

Шеста глава

Името под звънеца гласеше „Мистър и мисис Арчър Бийсън“. Матлок лесно се беше сдобил с покана за вечеря. Преподавателят по история Бийсън беше поласкан от интереса му по време на координирането на един семинар между техните два курса. Бийсън би се поласкал дори ако член на факултета със заслугите на Матлок го запиташе как е жена му в леглото (макар че положително мнозина нямаха нужда да питат). А тъй като Матлок очевидно беше мъж, Арчър Бийсън реши, че „пийване и хапване“ в присъствието на жена му, която щеше да се върти около тях с къса поличка, можеше да заздрави отношенията му с високоуважавания професор по английска литература.

Матлок чу задъхания вик от площадката на втория етаж:

— Една секунда!

Беше жената на Бийсън и произношението й, свръхизискано, прозвуча карикатурно. Матлок си я представи как трескаво се върти около чиниите с ордьоври — много необикновени ордьоври, всъщност тема за разговор, докато съпругът й дооформя рафтовете на библиотеката си и може би разхвърля по масите с обмислена небрежност няколко никому неизвестни книги така, че гостът непременно да ги забележи.

Матлок се попита дали тази двойка търси в момента къде да скрие малки таблетки с лизергинова киселина или капсули с метедрин.

Вратата се отвори и дребничката съпруга на Бийсън, облечена в очакваната къса поличка и прозрачна копринена блуза, се усмихна радушно:

— Привет! Аз съм Джини Бийсън. Срещали сме се на няколко коктейла. Много се радвам, че можахте да дойдете. Арчи тъкмо свършва един доклад. Качете се. — Тръгна нагоре по стълбите пред Матлок, без да му даде възможност да каже нещо. — Тези стълби са кошмарни. Но какво да се прави, това е цената на дъното.

— Сигурен съм, че няма да е за дълго — каза Матлок.

— Така твърди и Арчи. Дано е прав, защото краката ми ще станат прекалено мускулести!

— Сигурен съм, че е прав — рече Матлок, загледан пред себе си в щедро изложените съвсем не мускулести крака.

В апартамента на Бийсън ордьоврите стояха на видно място върху масичка за кафе със странна форма, а очакваната показна книга се оказа една от работите на самия Матлок. Наричаше се „Интерполации в Ричард II“ и се мъдреше на масичката под лампа с абажур с ресни. Невъзможно беше човек да не я види.

В момента, когато Джини затвори вратата, в малката дневна се втурна Арчи — от стаята, за която Матлок предположи, че е кабинетът му — също малък. В лявата си ръка държеше куп листа, а дясната беше протегната.

— Чудесно! Радвам се, че дойде, старче! Сядай, сядай! Отдавна е време за пийване. Чудесно! Зажаднял съм за една чашка!… За три часа прочетох двайсет версии на Трийсетгодишната война!

— Случва се. Вчера прочетох една студентска тема за „Волпоне“5 с най-странния край, за който съм чувал. Оказа се, че хлапакът въобще не я е чел, а е гледал филма.

— С друг край?

— Съвсем.

— Божичко! Прекрасно! — намеси се Джини полуистерично. — Какво предпочиташ да пиеш, Джим? Мога да ви наричам Джим, нали, докторе?

— Бърбън с малко вода и, разбира се, че можеш, Джини. Не съм свикнал с този „доктор“. Баща ми го смята за измама. Докторите носят стетоскопи, а не книги.

Матлок седна в креслото, покрито с индианско серапе.

— Като стана дума за доктори, в момента работя върху дисертацията си. Още две години и готово — каза Бийсън, взе кофичката за лед от жена си и отиде до дългата масичка под прозорчето, където бяха небрежно подредени бутилки и чаши.

— Струва си — възкликна Джини Бийсън. — Нали си струва, Джим?

— Разбира се. Усилието после ще се отплати.

— Докторатът и публикациите. — Джини Бийсън взе сиренето и ядките и ги поднесе на Матлок. — Това е интересен ирландски fromage6. Невероятно, но се нарича „Бларни“7. Открих го в едно магазинче в Ню Йорк преди две седмици.

— Изглежда вкусно. Не съм чувал за него.