Документът на Матлок

Преди Матлок да отговори, вратата се отвори бързо и влезе Сам Кресъл с притеснено и изплашено лице.

— Господи! Това е ужасно. Просто ужасно. Вие ли сте Грийнбърг?

— А вие сигурно сте мистър Кресъл?

— Да. Какво ще стане сега? — Кресъл се обърна към Матлок и продължи, без да си поема дъх. — Добре ли си, Джим? — Разбира се.

— Е, Грийнбърг, какво става?! От Вашингтон ми казаха, че вие ще ни обясните.

— Говорих с мистър Матлок и…

— Слушайте — прекъсна го внезапно Кресъл. — Обадих се на Сийлфонт и той е на същото мнение. Случи се нещо ужасно… трагично. Изразяваме съболезнования на семейството, но настояваме всяко споменаване на Карлайл да се съгласува с нас. Случилото се поставя всичко в нова светлина и следователно настояваме да не ни намесвате. Мисля, че ще ни разберете. На лицето на Грийнбърг се изписа неодобрение.

— Втурвате се тук, питате ме какво става и преди да ми дадете възможност да отговоря, ми казвате какво трябва да стане. Какво искате? Да се обадя във Вашингтон и да съобщя вашата версия или първо ще ме изслушате? За мен няма никакво значение.

— Всяка враждебност е напълно излишна. Не сме искали да ни замесвате.

— Никой не го иска. — Грийнбърг се усмихна. — Нека само да довърша, моля ви. Предложих на Матлок да се откаже. Той още не ми е дал отговор, затова и аз не мога да ви го дам. Но ако той каже това, което очаквам, легендата на Лоринг ще влезе незабавно в действие. Това ще стане във всички случаи, ала ако професорът продължи да участва, ще я пораздуем.

— За какво, по дяволите, говорите? — втренчи се Кресъл в Грийнбърг.

— От много години Ралф беше партньор в най-дискредитираната юридическа фирма във Вашингтон. Имената на клиентите й приличат на напречен разрез на списъка на мафията. Рано тази сутрин беше направена първата смяна на колите. Извърши се в Елмуд — предградие на Хартфорд. Колата на Лоринг беше оставена във Вашингтон близо до дома на всеизвестен шеф на мафията. Нает автомобил го чакаше през две пресечки. Минал през Карлайл и паркирал на Кресънт Стрийт двеста и седемнайсет, на пет преки от дома на Сийлфонт. На Кресънт двеста и седемнайсет живее някой си доктор Ралстън.

— Познавам го — намеси се Матлок. — Чувал съм, че прави…

— Криминални аборти — довърши Грийнбърг.

— Той няма нищо общо с университета — подчерта Кресъл.

— Но къде-къде по-компрометирани личности имат дори много общо с вашия университет — парира го Грийнбърг тихо. — А докторът все още обслужва членове на мафията. Във всеки случай Ралф паркирал там и отишъл в града за втората смяна на кола. Аз го охранявах — в чантата му има секретни материали. Пое го камионетка на телефонната компания, която обикаля абонатите си, включващи и ресторанта „Чешърската котка“. Накрая го остави у Сийлфонт. Никой не знаеше, че е там. Ако знаеха, щяха да го засекат навън — наблюдаваха колата на улица Кресънт.

— Той ми каза същото — рече Матлок.

— Знаел е, че е възможно. Следата на Кресънт умишлено беше оставена открита. Когато се убедил окончателно в това, започнал бързо да действува. Не знам какво е сторил, но вероятно е търсил начин да се свърже с вас.

— Точно така.

— Но не е бил достатъчно бърз.

— За Бога, какво общо има това с нас? Какво отношение може да има към университета? Кресъл почти крещеше.

— Ако мистър Матлок иска да продължи, смъртта на Лоринг ще бъде оповестена като убийство в престъпния свят. Компрометиран адвокат, може би куриер, нежелателни клиенти. Мафиотският шеф и докторът ще бъдат привлечени под отговорност, те са без значение. Димната завеса е толкова плътна, че всички ще се объркат. Дори убийците. Матлок ще бъде забравен. Ще стане точно така, няма да е за пръв път.

Кресъл изглеждаше учуден от уверената словоохотливост на Грийнбърг, от сигурността и спокойния му професионализъм.

— Не говорите ли твърде бързо? — Много съм интелигентен.

Матлок не можа да сдържи усмивката си. Грийнбърг му харесваше дори при тези тежки, смущаващи обстоятелства, а може би именно поради тях. Имаше богат речник и бърз ум. Наистина беше интелигентен.

— А ако Джим реши да се откаже?

Грийнбърг сви рамене.

— Не обичам да си хабя думите. Нека чуем първо него. И двамата загледаха Матлок.

— Страхувам се, че няма да се откажа, Сам. Все още съм замесен.

— Не говориш сериозно! Та онзи човек беше убит! — Знам. Нали аз го открих.

Кресъл сложи длан върху рамото на Матлок. Жестът беше приятелски.

— Не съм истеричен пастир, който трепери над стадото си. Загрижен съм. Изплашен съм. Виждам как поставят човек в положение, с което не може да се справи.

— Това е субективно — благо се намеси Грийнбърг. — И ние сме разтревожени. Ако смятахме, че той е без шансове, нямаше да се обърнем към него.

— Мисля, че щяхте да се обърнете въпреки това — каза Кресъл. — Нито за минута не вярвам, че подобна пречка би ви спряла. Твърде лесно използувате думата „маловажен“, мистър Грийнбърг. Твърде лесно.

— Жалко, че мислите така. Защото аз не мисля. Ние не… Не съм подробно осведомен, Кресъл, но вие не трябваше ли да сте свръзка? Ако е така, предлагам ви да се оттеглите. Ще възложим работата на друг.