Документът на Матлок

— Искрено се съмнявам в това. След един час Грийнбърг ще чете документ, подготвен от моята организация. По-точно от мен. Подозирам, че съдържанието му ще бъде погребано в някоя папка в архивите. Много е щекотливо. От морална, юридическа и, разбира се, политическа гледна точка. Твърде много сериозни грешки бяха допуснати… Тази сутрин действуваме като ваши посредници. Няма да е зле да използувате част от парите, които тъй щедро ръсите, и да заминете с мис Балантайн на продължително пътешествие, за да си възстановите здравето. Вярвам, че дори ще ви окажат съдействие. Сигурен съм.

— А Сийлфонт? Какво ще стане с него? Ще го убиете ли? — Заслужава ли Нимрод просто да умре? Не си правете труда да ми отговаряте, няма да обсъждаме тази тема. Във всеки случай ще остане жив, докато отговори на някои наши въпроси.

— Имате ли представа какво ще стане, когато открият, че е изчезнал?

— Ще избухне бомба, ще плъзнат грозни слухове. За много, много неща. Когато се чупят иконите, вярващите се плашат. Така да бъде. Карлайл ще трябва да го преживее… А сега си починете. Лекарят скоро ще дойде.

Дюнойс се обърна към униформения негър, който се беше приближил, и тихо му заговори. Коленичилият тъмнокож, който беше превързал ръката на Матлок, се изправи. Матлок наблюдаваше високата стройна фигура на Джулиан Дюнойс, който тихо, доверително даваше нареждания, и почувствува прилив на благодарност, примесена с болка. Болката се засили, защото в Дюнойс внезапно се появи нещо ново.

Образът на смъртта.

— Дюнойс?

— Да?

— Пазете се.

ЕПИЛОГ

Синьо-зелените води на Карибско море отразяваха жаркото следобедно слънце в неизброими ослепителни огледала. Пясъкът беше топъл и мек под краката. Това пустинно островче беше в мир със себе си и с външния свят, за чието съществуване сякаш не подозираше.

Матлок влезе във водата и остави малките вълни да се плискат о глезените му. Водата беше топла като пясъка на плажа.

В ръцете си държеше вестник, изпратен от Грийнбърг. Всъщност изрезка от вестник.

УБИЙСТВА В КАРЛАЙЛ, ЩАТА КЪНЕКТИКЪТ

УБИТИ ДВАЙСЕТ И ТРИМА ДУШИ,

БЕЛИ И ТЪМНОКОЖИ

ГРАДЪТ Е ПОТРЕСЕН

ИЗЧЕЗНАЛ Е РЕКТОРЪТ НА УНИВЕРСИТЕТА

КАРЛАЙЛ, 10 МАЙ. — Вчера в едно от предградията на малкия университетски град бяха извършени необясними убийства. Загинали са двайсет и трима души. Според федералните власти нападенията са извършени от засада. И двете страни са понесли сериозни загуби…

Следваше безстрастно изреждане на имената и кратки сведения за всекиго, взети от полицейското му досие. Между тях беше и Джулиан Дюнойс.

Предчувствието не бе излъгало Матлок. Насилието, породено от Дюнойс, бе довело и до неговата смърт.

По-нататък авторът на статията се впускаше в сложни разсъждения за значението и подбудите на участниците в кръвопролитието. И възможната му връзка с изчезването на Ейдриън Сийлфонт.

Само разсъждения. Нито дума за Нимрод, нищо за самия Матлок, нито за продължителните разследвания на федералните власти. Нищо за истината.

Матлок чу изскърцването на вратата на вилата и се обърна. На малката веранда, отвъд дюните, стоеше Пат. Махна му с ръка и тръгна към него.

Беше с шорти и лека копринена блузка, боса и усмихната. Бинтовете от ръцете и краката й бяха свалени и кожата й бе придобила нежен бронзов оттенък от карибското слънце. Оранжева чалма на главата прикриваше раните на челото й.

Беше му заявила, че няма да се омъжи за него, че не иска брак от съжаление и чувство за дълг — било то истинско или мнимо. Но Матлок знаеше, че ще се оженят. Или и двамата щяха да останат неженени.

— Носиш ли цигари? — попита той.

— Не. Само кибрит.

— Защо?

Хвана я за ръката, след като мушна вестника под мишница. — За погребална клада. Археолозите отдават голямо значение на погребалните клади. — Какво?

— Цял ден разнасяш този проклет вестник. Искам да го изгоря.

— Изгарянето няма да промени съдържанието му. Пат не обърна внимание на забележката.

— Как мислиш, защо ти го изпрати Джейсън? Мислех, че сме дошли тук за няколко седмици покой. Никакви вестници, никакво радио, никакви хора, само топлата вода и белият пясък. Джейсън сам установи правилата, а сега ги нарушава.

— Той ги препоръча, макар да знаеше, че са трудноизпълними. — Трябваше някой друг да ги наруши. Значи не е толкова добър приятел, колкото го мислех. — Може би е дори по-добър. — Софистика.

Тя стисна ръката му. Самотна вълна се разби в босите им крака. Мълчалива чайка се стрелна от небето към водата, недалече от брега. Крилата й биеха по повърхността, шията й яростно се тресеше. Птицата отлетя с писък, в клюна й нямаше плячка.

— Грийнбърг знае, че ми предстои да взема много неприятно решение.