Богът на дребните неща

И те, двете стари жени, направиха каквото трябваше да се направи. Мамачи подклаждаше страстта. Беба Кочама начерта плана. Кочу Мария беше техният лейтенант-джудже. Заключиха Аму (примамиха я в спалнята й), преди да изпратят за Велута. Знаеха, че той трябва да напусне Айеменем, преди да се е върнал Чако. Не можеха нито да се доверят, нито да предскажат какво отношение ще вземе Чако.

Не изцяло по тяхна вина обаче всичко се изплъзна от контрол като прекършен връх на дърво. Който се стоварва върху онези, които се изпречат на пътя му. Когато Чако и Маргарет Кочама се върнаха от Кочин, беше твърде късно.

Рибарят вече беше намерил Софи Мол.

Представете си го.

Излязъл е с лодката си на разсъмване, при устието на реката, която познава, откакто се е родил. Реката е още бърза и придошла от снощния дъжд. Нещо се поклаща във водата и цветовете му привличат неговия поглед. Бледолилаво. Червенокафяво. Пясъчножълто. Движи се бързо с течението към морето. Той протяга бамбуковия си прът, за да го спре и да го притегли към себе си. Вижда една сбръчкана сирена. Сирена-дете. Още дете. С червенокафява коса. С нос като Имперския Ентомолог и стиснала в юмручето си сребърен напръстник — за късмет. Издърпва я от водата и я качва в лодката. Постила под нея тънкия си памучен пешкир и тя ляга на дъното заедно с дребните рибки, заплетени в дрехите й. Подкарва обратно — тай тай така тай тай том — и си мисли колко греши всеки рибар, който си въобразява, че познава добре своята река. Никой не познава Миначал. Никой не знае какво може да грабне или какво може внезапно да ти поднесе Миначал. Нито кога. Затова рибарите се молят.

В котаямския полицейски участък разтрепераната Беба Кочама беше въведена в канцеларията на полицейския началник. Тя съобщи на инспектор Томас Матю какви обстоятелства са довели до внезапното уволнение на един фабричен работник. Един параван. Преди няколко дни той се бил опитал да, да… да изнасили нейната племенница. Разведена жена с две деца.

Беба Кочама представи невярно отношенията между Аму и Велута не заради Аму, а за да се потуши скандалът и да се спаси семейната репутация в очите на инспектор Томас Матю. Не можеше да допусне, че Аму сама ще се посрами, че ще отиде в полицията и ще се опита да каже истината. Беба Кочама започна да вярва, че историята е такава, каквато тя я е разказала.

Защо веднага не са съобщили в полицията за случилото се, искаше да знае инспекторът.

— Ние сме стара фамилия — отвърна Беба Кочама. — Не искахме за нас да се говорят такива неща…

Инспектор Томас Матю с мустаци, щръкнали като мустаците на махараджата върху плаката на Еър Индия, разбираше много добре. Той имаше докосваема съпруга, две докосваеми дъщери — в чиито докосваеми утроби чакаха цели докосваеми поколения…

— Къде е сега жената, която е била нападната?

— Вкъщи. Тя не знае, че съм дошла тук. Не би ми позволила. Естествено — обезумяла е от тревога за децата. Направо е истерична.

По-късно, когато инспектор Томас Матю научи истинската история, фактът, че онова, което параванът бе взел от докосваемото царство не е било получено насила, а му е било дадено, дълбоко го разтревожи. Затова след погребението на Софи Мол, когато Аму отиде при него с близнаците, за да му каже, че е станала грешка и той я потупа по гърдите с полицейската си палка, това не беше спонтанна полицейска бруталност. Жестът му бе предумишлен и целеше да я унижи и сплаши. Опит да въдвори ред в един объркан свят.

Още по-късно, когато прахът се бе уталожил и той бе подредил писмената си документация, инспектор Томас Матю се поздрави за начина, по който всичко бе проведено.

Но сега той слушаше внимателно и учтиво историята, която Беба Кочама съчиняваше.

— Снощи, вече се стъмваше, беше около седем вечерта, когато той дойде у дома, за да ни заплаши. Валеше силен дъжд. Електричеството беше угаснало и тъкмо палехме лампите, когато дойде. Той знаеше, че мъжът в нашата къща, племенникът ми Чако Айп, го няма… че е отишъл в Кочин. Вкъщи бяхме три жени, самички. — Тя поспря, за да може инспекторът да си представи ужаса, когато един сексманиак, параван, влиза при трите самотни жени в къщата. — Казахме му, че ако не напусне Айеменем кротко, ще повикаме полицията. Той взе да твърди, че племенницата ми се била съгласила, можете ли да си представите? Попита какви доказателства имаме за обвинението си срещу него. Каза, че според трудовите закони нямаме основание да го уволняваме. Беше много спокоен. „Мина времето — рече, — когато можехте да ни изритвате като кучета…“ — Беба Кочама вече звучеше напълно убедително. Засегната. Застрашена.

После попадна изцяло под властта на въображението. Не описа как Мамачи е загубила самообладание. Как е отишла до Велута и го е заплюла в лицето. И какви думи му бе казвала. Какъв го беше наричала.