Читаем Богът на дребните неща полностью

— За новата рокля и за гащичките — отвърна Рахел.

И Аму са усмихна.

— Няма защо, любов моя — каза тя, но някак тъжно.

Няма защо, любов моя.

Пеперудката върху сърцето на Рахел повдигна едното си мъхнато краче. После го прибра. Малкото й краче беше студено. Майка й я обичаше малко по-малко.

Стаята в „Морската кралица“ миришеше на яйца и на филтрирано кафе.

По пътя към колата Еста носеше Орловия термос с вода от чешмата. Рахел носеше Орловия термос с преварена вода. Върху Орловите термоси имаше орли с разперени крила, стиснали в ноктите си глобус. Близнаците вярваха, че Термосните Орли наблюдават света през деня, а през нощта летят около своите термоси. Летят тихо като бухали, с огрени от луната крила.

Еста носеше червена риза с дълги ръкави и яка с остри краища, панталоните му бяха с прави крачоли. Буклата на косата изглеждаше хрупкава и удивена. Като добре разбит белтък.

Еста — трябва да се признае с известно основание — заяви, че Рахел изглежда глупаво в Роклята си за Летището. Рахел го плесна и той я плесна в отговор.

На летището двамата не си говореха.

Чако, който обикновено носеше мунду, сега беше в смешен отеснял костюм, лицето му украсяваше сияйна усмивка. Аму оправя вратовръзката му, която беше странна и изкривена. Вратовръзката беше закусила и беше доволна.

— Какво се е случило внезапно с нашия Човек от Масите? — пошегува се Аму, но усмихната, с трапчинки на бузите, защото Чако бе много избухлив. И много щастлив.

Чако не я сряза.

Затова и тя не го сряза в отговор.

Чако беше купил две червени рози от цветарския магазин в „Морската кралица“ и ги държеше внимателно.

Наперено.

C любов.

Сувенирният магазин на летището, който се стопанисваше от кералската корпорация за развитие на туризма, беше препълнен с рекламни махараджи на самолетната компания Еър Индия (малки, средни и големи), слонове от сандалово дърво (малки, средни и големи) и маски от папие-маше на танцьори на катакали (малки, средни и големи). Във въздуха висеше мирис на прекалено уханно сандалово дърво и на подмишници (малки, средни и големи).

В чакалнята за пристигащи имаше четири циментови кенгура в естествен ръст с циментови торби на коремите с надпис ИЗПОЛЗВАЙ МЕ. В тях вместо циментови монети имаше фасове, изгорели кибритени клечки, капачки от шишета, фъстъчени обелки, смачкани картонени чашки и хлебарки.

Петна от слюнки с дъвкан бетел червенееха като кървящи рани по коремите на кенгурата.

Червеноусти усмивки имаха летищните кенгура.

И уши с розови краища.

Струваше ти се, че ако ги натиснеш, ще кажат „ма-ма“ с кухи батерийни гласове.

Щом на небесносиньото небе между Бомбай и Кочин се появи самолетът на Софи Мол, тълпата се струпа пред металическия парапет, за да види повече от всичко, което може да се види.

Чакалнята за пристигащи се превърна в преса от любов и нетърпение, защото полетът Бомбай-Кочин бе полетът, с който всички завръщащи се от чужбина си идваха у дома.

Семействата им бяха дошли да ги посрещнат. От цяла Керала. Бяха пътували дълго с автобуси. От Рани, от Кумили, от Вишиджам, от Усхавур. Някои бяха лагерували през нощта на летището, като си бяха донесли храна. А за обратния път — пържени резенчета тапиока и питки от велайчату.

Всички бяха там — глухите баби, свадливите, страдащи от артрит дядовци, копнеещите съпруги, кроящите планове чичовци, децата с разстроени стомаси. Годеници, които очакват потвърждение на годежа. Учителският съпруг в очакване на саудитска виза. Сестрите на учителския съпруг в очакване на своите зестри. Бременната жена на железаря.

— Главно бедняци от кастата на метачите — неумолимо отсече Беба Кочама и извърна глава, когато една майка, за да не изгуби своето хубаво място до парапета, мушна пениса на разсеяното си бебе в едно празно шише, а бебето продължи да се усмихва и да маха с ръка на хората около него.

— Пишш… — съскаше майка му. Най-напред подканящо, после ожесточено. Но бебето се смяташе за папата. Усмихваше се и махаше с ръчичка, усмихваше се и махаше. С пенис в шишето.

— Не забравяйте, че вие сте посланици на Индия — обърна се Беба Кочама към Рахел и Еста. — Вие ще създадете първото впечатление от вашата страна.

Двуяйчни близнаци посланици. Техни Превъзходителства Посланик Е(лвис) Пелвис и Посланик Пр(ъчкоподобно) Насекомо.

В твърдата си дантелена рокля и с фонтан от коса, прихванат с Любов-в-Токио, Рахел приличаше на фея от летището с ужасен вкус. Беше притисната от влажни хълбоци (както щеше да бъде и още веднъж, при погребението в жълтата черква) и от мрачно нетърпение. Върху сърцето й все още беше кацнала пеперудката на дядо й. Рахел свали поглед от свистящата стоманена птица в небесносиньото небе, която носеше братовчедка й, и ето какво видя: червеноусти кенгура с рубинови усмивки се движеха с циментова походка по пода на летището.

На пета — на пръсти

На пета — на пръсти

Дълги плоски стъпала.

С боклуците на летището в торбите си.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Эра Меркурия
Эра Меркурия

«Современная эра - еврейская эра, а двадцатый век - еврейский век», утверждает автор. Книга известного историка, профессора Калифорнийского университета в Беркли Юрия Слёзкина объясняет причины поразительного успеха и уникальной уязвимости евреев в современном мире; рассматривает марксизм и фрейдизм как попытки решения еврейского вопроса; анализирует превращение геноцида евреев во всемирный символ абсолютного зла; прослеживает историю еврейской революции в недрах революции русской и описывает три паломничества, последовавших за распадом российской черты оседлости и олицетворяющих три пути развития современного общества: в Соединенные Штаты, оплот бескомпромиссного либерализма; в Палестину, Землю Обетованную радикального национализма; в города СССР, свободные и от либерализма, и от племенной исключительности. Значительная часть книги посвящена советскому выбору - выбору, который начался с наибольшего успеха и обернулся наибольшим разочарованием.Эксцентричная книга, которая приводит в восхищение и порой в сладостную ярость... Почти на каждой странице — поразительные факты и интерпретации... Книга Слёзкина — одна из самых оригинальных и интеллектуально провоцирующих книг о еврейской культуре за многие годы.Publishers WeeklyНайти бесстрашную, оригинальную, крупномасштабную историческую работу в наш век узкой специализации - не просто замечательное событие. Это почти сенсация. Именно такова книга профессора Калифорнийского университета в Беркли Юрия Слёзкина...Los Angeles TimesВажная, провоцирующая и блестящая книга... Она поражает невероятной эрудицией, литературным изяществом и, самое главное, большими идеями.The Jewish Journal (Los Angeles)

Юрий Львович Слёзкин

Культурология