Àä

Чу стъпки на тичащи хора, които се отдалечаваха по коридора… и след това заглъхнаха. Невъзможно! По някакъв начин русата жена го бе накарала да направи единственото, което му плащаха никога да не прави — да разкрие комбинацията, с която се заключваше входът към прочутия коридор Базари.

* Луд е този, който се меси в чужди дела — италианска поговорка. — Б. пр.

** За бога! (ит.) — Б. пр.

*** Къде е ключът? (ит.) — Б. пр.

**** Каква е комбинацията? (ит.) — Б. пр.

***** Не мога! (ит.) — Б. пр.

31.

Доктор Елизабет Сински усещаше как пристъпите на гадене и световъртеж стават все по-чести. Беше се отпуснала на задната седалка на паркирания пред двореца Пити ван. Войникът до нея я наблюдаваше с все по-голяма тревога. Преди секунди радиостанцията му бе изпращяла и се чу нещо за някаква костюмна галерия — тъкмо това изтръгна Елизабет от мрачните дълбини на съзнанието ѝ и кошмарите ѝ за зеленоокото чудовище.

Бе се озовала пак в затъмнената стая в Съвета по международни отношения в Ню Йорк и слушаше маниакалните тиради на тайнствения непознат, който я бе повикал там. Загадъчният мъж крачеше из стаята и върлинестият му силует се очертаваше зловещо на фона на изображението с голите и умиращи тела, вдъхновени от Дантевия „Ад“.

— Някой трябва да поведе тази война — заключи мъжът, — или това ни чака в бъдеще. Математиката го гарантира. В момента човечеството е в чистилището на отлагането, нерешителността и алчността… но кръговете на ада ни очакват точно под краката ни, за да ни погълнат.

Елизабет все още се гърчеше от чудовищните идеи, които този човек току-що бе изложил пред нея. Повече не можеше да търпи и скочи на крака.

— Това, което предлагате…

— Това е единствената ни възможност — прекъсна я той.

— Всъщност — отвърна тя — тъкмо се канех да кажа, че е престъпление.

Мъжът сви рамене.

— Пътят към рая минава през ада. Данте ни е научил на това.

— Вие сте луд!

— Луд? — повтори мъжът обидено. — Аз? Не мисля. Лудост е това, че СЗО се взира в бездната и отрича съществуването ѝ. Лудост е когато щраусът си заравя главата в пясъка, докато глутница хиени се приближава към него.

Преди Елизабет да успее да защити организацията си, мъжът смени изображението на екрана.

— И като стана въпрос за хиени — каза и посочи към новата картинка, — ето ви глутница хиени, които в момента се навъртат около човечеството… и бързо го обграждат.