Àä

— Вазари. Вазари.

Сиена се усмихна по-широко и Лангдън усети, че вече му е простила, поне засега.

— Мисля, че това е знак свише — заяви тя почти сериозно. — Трябва да минем през тази врата.

— И как? Просто ще се промъкнем покрай пазача?

Сиена изпука кокалчетата на пръстите си и тръгна да излиза от пещерата.

— Не, ще поговоря с него. — Хвърли поглед към Лангдън, в очите ѝ отново горяха пламъчета. — Довери ми се, професоре, мога да съм доста убедителна, когато се налага.

Някой отново заблъска по малката сива врата.

Твърдо и неумолимо.

Ернесто Русо изсумтя гневно. Очевидно непознатият военен със студения поглед се бе върнал. Едва ли би могъл да избере по-неподходящ момент. Съдията бе дал продължение, „Фиорентина“ беше с човек по-малко и висеше на косъм.

Блъскането не спираше.

Ернесто не беше глупак. Знаеше, че тази сутрин са се случили някакви неприятности — с всички тези сирени и войници, — но пък той никога не се замесваше в дела, които не го засягаха пряко.

Pazzo е colui che bada ai fatti altrui*.

Но пък очевидно военният беше някаква важна клечка и може би не бе разумно да го игнорира. Напоследък в Италия бе трудно да си намериш работа, дори и скучна. Ернесто хвърли последен поглед към мача и тръгна към вратата.

Все още не можеше да повярва, че му плащат, за да седи по цял ден в този малък офис и да гледа телевизия. Не повече от два пъти дневно пристигаше някаква ВИП група от галерията „Уфици“. Ернесто ги поздравяваше, отключваше металната решетка и ги пускаше да минат през малката сива врата и да влязат в парка Боболи.

Блъскането ставаше все по-силно, Ернесто отключи стоманената решетка, мина през нея, затвори я и я заключи.

— Si? — опита се да надвика тропането, докато се приближаваше с бързи стъпки към вратата.

Никакъв отговор. Блъскането не спираше.

Insomma! ** Той отключи вратата и я отвори навътре. Очакваше Да види безчувствения поглед отпреди малко.

Но лицето на прага беше доста по-привлекателно.

— Ciao — каза му една хубава блондинка и му се усмихна сладко. Подаде му сгънат лист и той инстинктивно протегна ръка да го вземе. В мига, в който го хвана, осъзна, че е просто някакъв боклук, а жената го хвана за китката с тънките си пръсти и заби палеца си точно под дланта му.