Àä

— Отворете си очите! Ние сме изправени пред залеза на човечеството, а световните ни лидери седят в кабинетите си и поръчват проучвания на слънчевата енергия, рециклирането и хибридните автомобили! Как може вие, толкова образована жена, да не виждате това? Рушенето на озоновия слой, липсата на вода и замърсяването не са болестта, те са симптомите. Болестта е пренаселеността на земята. И докато не се изправим лице в лице с тази истина, все едно лепим лейкопласт върху бързо растящ злокачествен тумор.

— Възприемате човешката раса като рак? — попита Елизабет.

— Ракът не е нищо повече от здрава клетка, която започва да се размножава безконтролно. Разбирам, че намирате идеите ми за безвкусни, но мога да ви уверя, че алтернативата е направо горчива. Ако не предприемем решителни действия, ще…

— Решителни!? — възрази тя. — Не е тази думата. Защо не опитате с „умопобъркани“?

— Доктор Сински — каза мъжът и гласът му стана зловещо спокоен. — Повиках ви тук най-вече защото се надявах, че вие, един мъдър глас в Световната здравна организация, бихте проявили желание да работите с мен и да анализирате възможните решения.

Елизабет го гледаше невярващо.

— Въобразявате си, че Световната здравна организация би ви станала партньор… и би обмисляла подобни идеи?

— Всъщност да — отвърна той. — Във вашата организация работят лекари, а когато имат пациент с гангрена, лекарите не се колебаят да му отрежат крака, за да му спасят живота. Понякога единственият ни път за действие е по-малкото зло.

— Това са доста различни неща.

— Не. Напълно еднакви са. Единствената разлика е в мащаба.

Елизабет бе чула достатъчно. Рязко се изправи и каза:

— Ще си изпусна самолета.

Високият мъж направи заплашителна крачка към нея и ѝ препречи пътя.

— Искам да ви предупредя, че със или без ваша помощ мога съвсем лесно да осъществя тази идея и сам.

— Аз пък искам да ви предупредя — отвърна му тя гневно, — че смятам това за терористична заплаха и ще се отнасям към нея по този начин. — И извади телефона си.

Мъжът се засмя.

— Ще ме предадете задето съм развивал пред вас хипотези? За съжаление ще трябва да почакате, преди да се обадите. Тази стая е електронно защитена. Телефонът ви няма сигнал.

„Нямам нужда от сигнал, ненормалник такъв“. Елизабет вдигна телефона си и преди мъжът да осъзнае какво става, снима лицето му. Светкавицата се отрази в зелените му очи и за миг той ѝ се стори познат.