Àä

Независимо дали се опитваха да разклатят някоя борса, да оправдаят война, да спечелят избори или да подлъжат терористи да излязат от скривалищата си, световните брокери на власт разчитаха на мащабни схеми за дезинформация за оформяне на начина, по който обществото приемаше нещата.

Винаги е било така.

През шейсетте руснаците бяха изградили цяла фалшива шпионска мрежа, пускаща години наред неверни сведения, прихващани от англичаните. През 1947 г. американските ВВС бяха изфабрикували сложна измама с НЛО, за да отклонят вниманието от катастрофа със секретен самолет край Розуел, Ню Мексико. А сравнително неотдавна светът беше подведен да си мисли, че в Ирак има оръжия за масово поразяване.

В продължение на почти три десетилетия Ректора беше помагал на могъщи хора да защитават, задържат и увеличават могъществото си. Макар да бе изключително внимателен, когато приемаше предложена работа, Ректора винаги се беше страхувал, че един ден ще направи грешка.

„И сега този ден дойде“.

Ректора вярваше, че всяко епично сгромолясване може да се проследи назад до един-единствен момент — случайна среща, лошо решение, недискретен поглед.

Осъзна, че в този случай въпросният момент е настъпил преди почти дванайсет години, когато се съгласи да вземе на работа млада студентка по медицина, която търсеше да припечелва допълнително. С острия си интелект, зашеметяващото си умение да учи езици и дарбата си да импровизира тя незабавно изпъкна в Консорциума.

Сиена Брукс беше родена за тази работа.

Сиена незабавно разбра бизнеса му и Ректора усещаше, че младата жена има опит в пазенето на тайни. Тя работи за него почти две години и си заслужи солиден чек, с който успя да плати обучението си, след което най-неочаквано заяви, че напуска. Искаше да спасява света и, както му обясни, не можела да го направи по този начин.

Ректора никога не си бе помислял, че Сиена Брукс ще се появи отново след почти десет години, при това с нещо като подарък — свръхбогат потенциален клиент.

Бертран Зобрист.

Настръхна.

„Сиена е виновна.

Била е съучастничка на Зобрист в плана му“.

Атмосферата на заседателната маса започваше да се разгорещява. Хората от СЗО говореха по телефони и спореха.

— Сиена Брукс?! — извика един в телефона си. — Сигурни ли сте? — Заслуша се намръщено. — Добре, дайте ми подробности. Да, ще изчакам.

Закри слушалката с ръка и се обърна към колегите си.

— Сиена Брукс е излетяла от Италия малко след нас.

Всички около масата се вцепениха.

— Но как? — попита една жена. — Покрили сме летището, мостовете, гарата…