Àä

Отвори се страница с резултатите от търсенето — стотици попадения, свързани с него, книгите и лекциите му. „Не е това“.

Ограничи възможностите, като натисна бутона за новини.

Появи се нова страница: „Новини за Робърт Лангдън“.

„Робърт Лангдън ще раздава автографи…“

„Робърт Лангдън ще поздрави абсолвенти…“

„Робърт Лангдън публикува учебник по история на символите за…“

Въпреки дългия списък нямаше новини от последните дни — абсолютно нищо, което да обяснява настоящото му премеждие. „Какво се е случило снощи?“ Лангдън продължи да търси и влезе в уебсайта на „Флорънтайн“, вестник, издаван на английски във Флоренция. Прегледа заглавията, разделите с последните новини, полицейската хроника. Имаше репортажи за пожар в апартамент, скандал с финансови злоупотреби на правителството и всевъзможни дребни престъпления.

„Съвсем нищо ли?!“

Прочете кратък материал за общинар, който починал предишната вечер от инфаркт на площада пред катедралата. Името му не се съобщаваше, но нямало съмнения за нещо незаконно.

Накрая, след като не знаеше какво повече да направи, Лангдън влезе в университетския си имейл и си провери пощата, за Да види дали няма да намери някакъв отговор там. Откри само обичайния поток съобщения от колеги, студенти и приятели, повечето относно срещи през идната седмица.

„Като че ли никой не подозира, че ме няма“.

Обзет от все по-силна неувереност, той изключи компютъра и затвори капака. Тъкмо се канеше да се отдалечи от бюрото на Сиена, когато нещо привлече вниманието му. В единия ъгъл, върху купчина стари медицински списания и статии, лежеше полароидна снимка на Сиена Брукс и нейния брадат италиански колега. Двамата се смееха в болничен коридор.

„Доктор Маркони“ — помисли си Лангдън и изпълнен с угризение, вдигна снимката и я разгледа.

Докато я оставяше на мястото ѝ, с изненада забеляза пожълтяла брошура — оръфана театрална програма от лондонския „Глобус“. Според корицата тя представяше постановка на Шекспировия „Сън в лятна нощ“… играна преди близо двайсет и пет години.

В горния ѝ край с флумастер бяха написани няколко думи: „Миличка, никога не забравяй, че си истинско чудо“.

Робърт взе програмата и отвътре изпаднаха няколко изрезки от вестници. Той понечи да ги върне обратно и разтвори брошурата на изтърканата страница, на която бяха изрезките — и замръзна.

Оттам го гледаше снимка на дете, което играеше ролята на пакостливия Шекспиров дух Пък. Момиченцето с познатата руса опашка не можеше да е на повече от пет години.

Текстът под снимката гласеше: „Роди се нова звезда“.