Àä

Прогони тази мисъл от главата си и тръгна по тясната дъска с престорена увереност, като се надяваше тя да потуши всички тревоги, които Сиена може би изпитваше. Но въпреки че на външен вид бе спокоен, сърцето му биеше силно. Когато наближи средата, дъската се огъна под тежестта му и зловещо проскърца. Той продължи по-бързо и стигна до относително безопасната следваща греда.

Издиша, обърна се, освети пътя на Сиена и ѝ каза няколко окуражителни думи, от които може би имаше нужда. Но очевидно тя можеше да мине и без тях, защото веднага щом лъчът на фенерчето освети дъската, тръгна по нея със забележителна ловкост и само след секунди беше до него.

Окуражен, Лангдън се обърна и тръгна по следващата дъска. Сиена го изчака да мине, да се обърне и да ѝ освети пътя, после го последва. Хванаха си ритъма и продължиха напред — два силуета, които се движеха един след друг под светлината на едно-единствено фенерче. Някъде под тях се чуваше пукане на полицейски радиостанции. Лангдън си позволи да се усмихне. „Ние крачим над Залата на Петстотинте, леки като перца и невидими“.

— Е, Робърт — каза Сиена. — Каза, че Игнацио ти е посочил къде да намериш маската.

— Така е… но закодирано. — И набързо обясни, че Игнацио не е искал да издаде направо местонахождението ѝ на телефонния секретар и затова е споделил информацията по-завоалирано. — Споменава рая, което предполагам, че е препратка към последната част на „Божествена комедия“. Точните му думи са „Рай двайсет и пет“.

— Тоест двайсет и пета песен?

— Почти съм сигурен — каза Лангдън.

Песните представляваха нещо като отделни глави и препращаха към устната традиция на древността, когато епичните поеми се пеели в речитатив. „Божествена комедия“ съдържаше точно сто песни, разделени на три части.

Ад — 1–34

Чистилище — 1–33

Рай — 1–33

„Рай двайсет и пет“, помисли Лангдън и му се прииска фотографската му памет да се окаже достатъчно силна, за да си спомни целия текст. Но не можеше — щеше да се наложи да търсят книгата.

— Има и още нещо — продължи той. — Последното нещо, което Игнацио ми казва, е: „Вратите са отворени, но трябва да побързаш“. — Млъкна и хвърли поглед към Сиена. — Двайсет и пета песен вероятно препраща към определено място тук, във Флоренция. Очевидно някъде, където има врати.

Сиена се намръщи.

— В този град има десетки врати, ако не и стотици.

— Да. Затова трябва да прочетем двайсет и пета песен на „Рай“. — И ѝ се усмихна, изпълнен с надежда. — Случайно да знаеш цялата „Божествена комедия“ наизуст?

Тя го изгледа учудено.