XIV колония

Зорин реагира на звука от счупено стъкло, като залегна на пода и инстинктивно покри глава с ръце. После видя, че Кели бе сторил същото; и двамата бяха видимо изненадани. Сетивата му бяха приспани от тишината и спокойствието наоколо. Все пак, докато се приближаваше към къщата, не бе забелязал нищо необичайно.

Но сега бяха обект на нападение.

Касиопея прибра подслушвателното устройство и слушалката в джоба си и извади пистолета. Изстрелът и счупването на прозореца я бяха сварили неподготвена. Тя залегна и през храстите видя Котън, притиснат към дънера на стария дъб; видя и четиримата мъже, които се приближаваха към къщата, после се пръснаха в четири посоки, всеки стиснал в ръцете си оръжие. Каза си, че с изстрела Котън е искал да предупреди нея и Зорин за опасността.

Куршуми изплющяха по дънера на дървото, зад което се беше скрил Малоун. Слава богу, дървесината беше яка като кевлар. Но Касиопея нямаше намерение да си кротува, докато всички стреляха по него. Тя проследи с очи четирите сенки, които се движеха на трийсетина метра от тях.

Време бе да се намеси.

* * *

Малоун се надяваше куршумът, който бе изстрелял в къщата, да свърши работа. Поне Зорин и Кели бяха усетили, че отвън става нещо, което ги засяга. Врагът на моя враг е мой приятел, каза си той, или поне се надявам да е така. Вляво от него единият от стрелците държеше на прицел укритието му, вероятно докато един или двама от другите му минеха в гръб. Жалко, че нямаше как да надникне иззад дънера, за да се ориентира в обстановката.

Но разбиването на прозореца беше сигнал и за Касиопея. Тя откри огън от храстите.

Зорин направи знак на Кели да излязат от стаята.

— Стой ниско долу — каза беззвучно той, мърдайки само устните си.

Двамата запълзяха към сводестата врата, която извеждаше в хола. Отвън се стреляше, но нито един от куршумите не бе попаднал в стаята при тях. Двама стрелци?

Стрелящи един срещу друг?

Зорин се претърколи по гръб в хола точно в момента, когато по стената отвън изплющяха куршуми. Дървената облицовка не предлагаше кой знае каква защита срещу автоматично оръжие и няколко от тях проникнаха вътре, чупейки стъкла.

Една от лампите се пръсна; посипаха се искри. Той отново закри глава с ръце.

Кели беше залегнал вляво от него, зад стената, поддържаща сводестата врата. Въпреки опасността Зорин беше в стихията си, изострените му докрай сетива долавяха всеки звук, всяко движение. Докато през мозъка му минаваха варианти за действие, ръката му се плъзна в раницата и напипа дръжката на пистолета.

— Моят е още у мен — каза Кели.

Някой риташе входната врата.

Зорин вдигна стреснато глава, после скочи на крака и зае позиция встрани до касата. Вратата се отвори с трясък навътре, посипаха се трески, в полуосветеното антре нахлу мъж, стиснал в ръце автоматична пушка. Зорин изправи рамене и го удари с длан в лицето с изпъната докрай ръка. Дъхът му излезе с хриптене от гърлото и той залитна, приведен напред, стискайки оръжието, но разперил лакти за равновесие. Едно коляно в челюстта го запрати в стената; тялото му бавно се свлече надолу. Вълна от адреналин премина през тялото на Зорин и сви стомаха му на топка. Главата на натрапника висеше неподвижно надолу, с широко отворена уста, поемаща въздух на къси жадни вдишвания. Зорин трябваше да разбере кои са тези мъже. Той коленичи и повлече жертвата си по-далече от отворената входна врата, опрял дулото на пистолета в шията му.

— Кой те праща? — попита той.

Очите на мъжа не изразяваха страх; лицето му бе изкривено от безсилна ярост.

Кели беше заел позиция до вратата с насочен пистолет, както ги бяха учили. Слава богу, изминалото време не бе притъпило инстинктите му.

— Кой? — попита отново Зорин, като дръпна мъжа за яката.

— Да го духаш, предател.

Задави го гняв. Предател? Зорин дръпна спусъка, куршумът попадна в брадичката на мъжа, черепът му се пръсна и гореща струя мозък и алена кръв опръска стените.

Вече знаеше отговора. Тези мъже работеха за Русия. Може би за СВР.

Но кой стреляше по тях отвън?

* * *

Касиопея бе очаквала какво ще се случи, след като разкрие присъствието си; тя изостави позицията си в храстите, след като успя да повали един от нападателите. И добре направи. Откъм сенките долетяха куршуми, насочени към мястото, където се бе намирала допреди секунда. Тя вече беше приклекнала до задния ъгъл на къщата и чакаше удобен момент, за да помогне на Котън. Стрелбата по нея престана и тя зърна приведена сянка, която се скри зад ъгъла по посока към входната врата.

Не е мой проблем, а на Зорин, каза си тя.

Неин проблем бяха двамата мъже, насочили вниманието си към Котън.

Малоун притича наляво, решен да поеме инициативата и на свой ред да удари врага в гръб. Мракът едновременно му пречеше и помагаше.