Властелинът на пръстените

— А — каза Гандалф, — стигнахме и до това. Мисля, че Ам-гъл е опитал. Той потеглил на път и се върнал чак до Великата река. Но после се отклонил. Не го е обезсърчил дългият път, сигурен съм. Не, нещо друго го е привлякло настрани. Тъй мислят моите приятели които го преследваха вместо мен. Най-напред го проследиха горските елфи — задачата им бе лесна по прясната още следа. Тя ги водеше напред-назад из Мраколес, ала не успяха да го хванат. Слухът за него изпълваше гората, дори сред зверове и птици се носеха страховити приказки. Дърварите казваха, че се появил някакъв нов ужас, призрак кръвопиец. Той се катерел по дърветата да търси гнезда, лазел из дупките да, дири рожбите на зверчетата, вмъквал се през прозорци към люлките. Но от западния край на Мраколес следата завиваше обратно. Тя лъкатушеше на юг, напускаше областта на горските елфи и изчезваше. И тогава аз допуснах огромна грешка. Да, Фродо, и даже не първата, макар да се боя, че може да се окаже най-лошата. Зарязах нещата. Пуснах го да си върви, защото по онова време имах много други грижи и все още вярвах на Сарумановата мъдрост. Ех, това бе преди години. Платих за грешката си с много черни и опасни дни. Следата отдавна бе изстинала, когато отново я поех подир заминаването на Билбо. И търсенията ми щяха да останат напразни, ако не беше помощта на един приятел — Арагорн, най-великия пътешественик и ловец на нашата епоха. Без надежда и без успех двамата дирихме Ам-гъл от край до край из Дивите земи. Но най-сетне, когато вече се бях отказал и се упътих другаде, Ам-гъл бе открит. След хиляди рискове моят другар се завърна, водейки жалкото създание. То не искаше да каже какво е правило. Семо ридаеше и между ам-гълканията ни обвиняваше в жестокост. Когато го притиснахме, Ам-гъл скимтеше, свиваше се и разтриваше дългите си ръце, ближейки пръсти, сякаш го боляха при спомена за някакво отдавнашно мъчение. Но се боя, че няма място за съмнение: бавно и крадешком, стъпка по стъпка, миля подир миля той се е спускал на юг, докато най-сетне стигнал страната Мордор.

В стаята се възцари мъртва тишина. Фродо дочуваше ударите на сърцето си. Дори навън всичко бе замлъкнало. Вече не се чуваха ножиците на Сам.

— Да, Мордор — каза Гандалф. — Уви! Мордор привлича всичко, що е порочно, а Тъмната сила напрягаше цялата си воля, за да сбере злите твари. И Пръстенът на Врага е оставил своя отпечатък, оставил е Ам-гъл открит за този зов. А тогава всички нашепваха за новата Сянка от юга и нейната ненавист към запада. Ето добрите му нови приятели, които щели да му помогнат в отмъщението! Окаян глупец! В онази страна щял да узнае много, толкова много, че вече никога да не намери покой. Рано или късно, докато се спотайвал и надничал по границите, той бил заловен и отведен — за разпит. Боя се, че точно така е било. Когато го открихме, той бе прекарал дълго там и се връщаше обратно. С някакво зловредно поръчение. Ала това вече не е важно. Най-зловредното е сторено. Уви, да! От него Врагът узнал, че Единственият отново е намерен. Той знае къде загина Исилдур. Знае къде е намерил пръстена си Ам-гъл. Знае, че това е Велик Пръстен, защото носи дълголетие. Знае, че не е от Трите, защото те никога не са се губили и не търпят зло. Знае, че не е от Седемте или Деветте, защото за тях всичко е известно. Знае, че това е Единственият. И най-сетне, мисля, че е чул за хобитите и за Графството. Графството… може би го търси сега, ако вече не е открил къде се намира. Всъщност, Фродо, боя се, че дълго незабелязваното име Торбинс е станало важно за него.

— Но това е ужасно! — извика Фродо. — По-страшно от най-лошото, което си представях след твоите намеци и предупреждения. О, Гандалф, най-добри ми приятелю, какво да правя? Защото сега наистина се боя, Какво да правя? Каква жалост, че Билбо не е използвал възможността да прониже онова гнусно създание!

— Жалост? Да. Жалост е удържала ръката му. Жалост и Милосърдие: не удряй без нужда. И той бе щедро възнаграден, Фродо. Бъди сигурен, че злото го засегна тъй слабо и той успя да избяга само защото властта му над Пръстена започна така. С жалост.

— Съжалявам — каза Фродо. — Съжалявам, но се боя и не изпитвам никаква жалост към Ам-гъл.

— Не си го виждал — подхвърли Гандалф.

— Не съм и не желая да го видя. Не мога да те разбера. Да не би да искаш да кажеш, че ти и елфите сте го оставили жив след всичките му ужасни дела? Сега поне той е зъл като орк и с нищо не се отличава от враговете. Смърт заслужава.