Фродо извади от джоба си пръстена, закачен с верижка за пояса му. Откачи го и бавно го подаде на вълшебника. Ръката му изведнъж натежа, сякаш някой — пръстенът или Фродо — се боеше от докосването на Гандалф.
Гандалф го пое. Пръстенът изглеждаше изработен от масивно чисто злато.
— Виждаш ли някакви белези по него? — запита вълшебникът.
— Не — каза Фродо. — Няма никакви белези. Пръстенът е съвършено гладък, нито се надрасква, нито се изтърква.
— Добре тогава, гледай!
За удивление и отчаяние на Фродо вълшебникът внезапно запокити пръстена сред жаравата на огнището. С вик хобитът се хвърли към машата, но Гандалф го удържа.
— Чакай! — заповяда той и го стрелна с властен поглед изпод рошавите си вежди.
Пръстенът не изглеждаше променен. След малко Гандалф стана, затвори капаците на прозореца и дръпна завесите. Мрак и тишина изпълниха стаята, само откъм градината тихо потракваха ножиците на Сам, който бе наближил прозореца. Вълшебникът постоя, загледан в огъня, после се наведе, издърпа с машата пръстена и веднага го хвана с ръка. Фродо ахна.
— Студен е — каза Гандалф. — Вземи!
Фродо пое пръстена с изтръпнала длан; стори му се по-плътен и по-тежък от когато и да било.
— Вдигни го! — нареди Гандалф. — И гледай отблизо!
Фродо се подчини и зърна по външната и вътрешната страна на пръстена изящни линии, по-фини от най-тънкото перо — огнени черти, които сякаш оформяха плавно изписани букви. Те сияеха — ослепително ярки и все пак далечни, като от огромна дълбина.
— Не мога да разчета огнените букви — изрече Фродо с разтреперан глас.
— Ти не — каза Гандалф, — но аз мога. Буквите са елфически, в стар стил, ала езикът е мордорски и не ще го изрека тук. Но на Общия език надписът гласи приблизително така:
Това са само два реда от един отдавна известен в елфическата премъдрост стих:
Той помълча, после бавно изрече с дълбок глас:
— Това е върховният Пръстен, Единственият Пръстен, който владее всички други. Единственият Пръстен, който Врагът изгуби в древни времена и тъй мощта му отслабна неимоверно. Той страстно го желае… ала не бива да го получи.
Фродо седеше безмълвен и неподвижен. Страхът сякаш протягаше грамадна ръка като тъмен облак, долетял от изток и надвиснал, за да го погълне.
— Този пръстен! — заекна той. — Как, как, за бога, е попаднал у мен?
— А! — каза Гандалф. — Това е много дълга история. Началото се крие в Черните години, за които днес си спомнят само шепа мъдреци. Пролетта и лятото ще отминат, ако трябва да ти разкажа всичко. Но снощи ти споменах за Саурон Велики, Мрачния владетел. Верни са слуховете, както дочувате — той наистина възкръсна, напусна владенията си в Мраколес и се завърна в своята древна крепост, Черната кула в Мордор. Дори и вие, хобитите, сте чували това име, то витае като сянка край старите ви приказки. След всяко поражение Сянката набира сили, и отново се изправя под друг образ.
— Не бих искал това да случи по мое време — каза Фродо.