Вечна любов

Започна да се храни методично и чисто, а тя затвори очи и облегна глава на стената. Уморяваше се все по-бързо и по-бързо. Сега, когато знаеше причината за това, бе обзета от леден ужас. Господи, не искаше да научи какво щяха да правят лекарите с нея, след като получат резултатите от всичките й изследвания.

Когато отвори отново очи, лицето на Рейдж беше точно пред погледа й.

Тя се отдръпна назад и удари главата си в стената.

— О, не те чух дори да помръдваш.

Беше застанал на четири крака — като животно, готово за скок. Беше поставил ръцете си от двете й страни, а мускулите на раменете му се издуваха от усилието да поддържат тежестта на тялото му. От толкова близо беше огромен. От тялото му се излъчваше приятен мирис като от загадъчни подправки.

— Мери, ще ти благодаря, ако ме допуснеш.

— Как? — запита тя с дрезгав глас.

Устните му докоснаха нейните. Тя ахна, а езикът му проникна в устата й и погали нейния. Отдръпна се, за да види каква е реакцията й. В очите му блестеше обещание за екстаз, толкова силен, че да стопи костите й. Тя прочисти гърлото си.

— Нямам нищо против.

— Ще го направя отново, Мери. Ще ми позволиш ли?

— Едно обикновено „благодаря“ е достатъчно. Наистина, аз…

Устните му се долепиха до нейните и прекъснаха потока от думи, после езикът му отново проникна в нея, завладя я, погали я. В тялото й забушува гореща нужда, Мери спря да се съпротивлява и вкуси с наслада от дивата страст, отдадена на сладката болка, която изгаряше гърдите й и сърцевината между краката й.

О, господи! Беше минало толкова много време. А и никога не е било така.

От гърлото на Рейдж излезе тихо мъркане, като че ли беше усетил възбудата й. Езикът му се отдръпна и той взе долната й устна между…

Кучешките си зъби. Това, което хапеше нежно плътта й, бяха вампирските му зъби.

Страхът се смеси със страстта й и засили горенето й, чувството за опасност я накара да се отвори дори още повече. Постави длани на ръцете му. Господи, беше толкова твърд, толкова силен. Тялото му щеше да е така тежко върху нейното…

— Ще ми позволиш ли да легна с теб? — запита той.

Мери затвори очи и си представи какво ли ще е да са двамата заедно, голи. И да споделят нещо повече от целувка. Беше правила секс за последен път доста преди да се разболее. А оттогава с тялото й бяха станали много промени.

Също така не знаеше от какво бе породено неговото желание. Приятелите не правеха секс. Не и в нейния свят.

Поклати глава.

— Не съм сигурна…

Устните на Рейдж отново докоснаха нейните, но целувката продължи само един кратък миг.

— Искам просто да полежа до теб. Може ли?

О, имаше предвид в буквален смисъл… е, добре. Гледаше го и не можеше да отрече различията между тях. Тя копнееше за близостта му, останала без дъх. Той беше спокоен. Тя беше замаяна. Той оставаше с трезв разсъдък.

Тя гореше от страст. Той — не.

Внезапно Рейдж облегна гръб на стената и дръпна в скута си одеялото, чийто край висеше от дивана. За части от секундата, тя се запита дали не крие ерекцията си.

Да, как ли пък не. Най-вероятно му бе студено, защото беше полугол.

— Да не би изведнъж да си спомни, че не съм човек? — попита той.

— Моля?

— Това ли те охлади?

Тя се сети за усещането, породено от кучешките му зъби. Напротив, това, че бе вампир, я възбуждаше допълнително.

— Не.

— Защо се отдръпна тогава? Мери? — Погледът му я пронизваше. — Ще ми кажеш ли какво става?

В очите му се четеше объркване. Наистина ли мислеше, че тя би искала секс от съжаление?

— Рейдж, оценявам на какво си способен в името на приятелството, обаче не искам никакви услуги. Окей?

— Това, което правя с теб, ти харесва. Усещам го. Подушвам го.

— За бога, да не би да искаш да ме накараш да се срамувам от себе си? Защото, да ти кажа честно, не се чувствам добре, когато мъжът ме кара да горя от страст, а в същото време той би могъл да чете вестник. Господи… ти наистина си извратен, знаеш ли?

Той присви очи, обиден.

— Мислиш, че не те желая.

— О, съжалявам. Предполагам, че съм пропуснала да забележа желанието ти. Да, наистина гориш от плътска страст по мен.

Бързината на движенията му беше невероятна. Уж подпираше гръб на стената и я гледаше, а ето че в следващата секунда тялото му я притискаше към пода. Бедрото му раздели краката й, а после към сърцевината й се притисна нещо огромно, дебело и твърдо.

Той зарови ръка в косите й, дръпна главата й към себе си и прошепна в ухото й:

— Чувстваш ли, Мери? — Потри възбудата си в нея, описа кръгове, погали я, накара я да се разтопи за него. — Усещаш ли ме? Какво означава това?

Не й достигаше въздух. Бе толкова влажна, тялото й бе готово да го поеме дълбоко в себе си.

— Кажи ми, какво означава това, Мери! — Тя не отговори. Той започна да смуче врата й толкова силно, че й причини болка, а после взе меката част на ухото й между зъбите си. Леки наказания. — Искам да го кажеш. За да знам, че ти е ясно как се чувствам.