Само че Севги си беше направила труда да се порови. „Детектив Ертекин има здравомислещ и аналитичен подход към процеса на разследване — пишеше в атестацията й в края на първата й година в отдел «Убийства» — и показва енергия и ентусиазъм в установяването на обстоятелствата около всеки случай. Притежава таланта бързо да се адаптира към промени в ситуацията“. С други думи, подготвяше си домашното, и сега, след почти десет години и в сърцето на КОЛИН, беше направила същото. Подготвила си беше домашното и беше открила, че разстоянието между Земята и Марс може да варира значително. Орбитата на Марс бе разтегната елипса и това, плюс различните орбитални скорости на двете планети, означаваше, че разстоянието помежду им се движи от приблизително шейсет милиона до приблизително четиристотин милиона километра. Дори когато двете планети са най-близо — настигат се една друга и временно се движат рамо до рамо, така да се каже, — разстоянието помежду им може да варира в рамките на един милион километра. Транзитните полети на КОЛИН бяха съобразени с тези вариации, но тъй като цикълът се повтаряше през няколко години, нямаше как просто да стоиш и да чакаш следващата пряка пътечка и междувременно корабите ти да бездействат. Въпросният печално известен ранобудник отпреди пет-шест години просто беше извадил луд късмет — планетите да са сравнително близко една до друга и траекторията на полета да е под сто милиона километра.
Този път обаче пътникът не беше извадил късмет. „Гордостта на Хоркан“ беше уцелил другия край на цикъла и пътят му към дома минаваше през повече от триста милиона километра студен празен космос.
„Без обедни почивки.“
— Добре — каза Ровайо. — Значи не е имало сигнал за помощ, защото н-джинът е блокирал. Но трябва да има начин сигналът да бъде изпратен ръчно, нали така?
Нортън кимна.
— Да. При това не е трудно да се направи, защото в комуникационното гнездо има подробни инструкции.
— Но нашият човек не се е възползвал от тази възможност.
— Така изглежда. Запазил е пълно мълчание почти през целия полет, малко след излитането от Марс. На борда на кораба няма достатъчно храна за толкова време, дори за един човек. Ако е искал да дочака в мълчание края на полета, е трябвало да си намери за ядене нещо друго.
— Следователно този тип определено е чалнат — заяви Ровайо със самодоволна усмивка. Може и да беше отстъпила по въпроса за пола на убиеца, но отказваше да приеме, че може да е бил с ума си. — Няма начин да е иначе. Не е било необходимо да…
— Било е — възрази Севги, без да се обръща конкретно към никого. Време беше да уточнят това, за доброто на всички. — Необходимо е било да запази мълчание. Не е могъл да се обади за помощ, не е могъл и да се върне в криогнездото, ако приемем, че това е било възможно, защото и двата варианта биха съсипали плановете му.
Кратко мълчание. Видя как Ровайо и Койл се споглеждат ядосано. Койл разпери ръце.
— И какви са били плановете му?
— Да се прибере у дома свободен.
— Вижда ми се малко крайно — саркастично отбеляза Ровайо. — Не мислите ли?
— Не, не е крайно — каза Севги. Чуваше се как говори, но думите изведнъж бяха станали тежки и неповратливи. Синаптикът я предаваше, оттегляше се от речевите й центрове, оставяше я сама с униващата светлина на прозрението, без пътечка, по която да го изведе на повърхността и да обясни на останалите. Затърси слепешката подходящите думи. — Вижте, космическият кораб е затворена система. Каца в орбита и веднага го слагат под карантина, следват подробни медицински прегледи, проверки на документите за самоличност и така нататък. Обикновено минава седмица, преди пътниците да се спуснат с елеваторите на нанокулите и да поемат кой накъдето е. Този тип, който и да е той, не е искал да мине през всичко това. По някаква причина не е искал да пристигне замразен в криогнездото заедно с другите, още по-малко е искал да го спасяват в открития космос. И в двата случая е щял да се озове на нанокулата. Искал е да си тръгне, без да го видят и регистрират. И това е бил единственият начин да го постигне.
— Да, но защо? — попита Койл. — Шест-седем месеца канибализъм, изолация и почти сигурна лудост. Без гаранция, че ще оцелее при приземяването. Трябвало е да пренастрои и криогнездото, което също крие значителен риск, ако не бъркам. Така де. Каква нужда „да се прибереш свободен“ може да оправдае това?
Нортън се поусмихна вещо, но си замълча. Не беше за публична консумация. Севги реши да зареже недомлъвките.
— Това е встрани от въпроса. Не е тайна, че на Марс има хора, които съжаляват, че са се записали в програмата, и които биха искали да се приберат предсрочно. Но те са така наречените мърморковци, евтината, неквалифицирана работна ръка. Този човек не е мърморко. Става дума за човек, който с лекота манипулира криогенни и медицински инфосистеми, който е в състояние да работи с бордовите протоколи за аварийно кацане…