Читаем Вариант 13 полностью

„От човешкия товар — довърши наум Севги неволната грешка, допусната от Нортън. — Да, в КОЛИН си имаме прекрасна терминология. Договорни ограничения. Поносими загуби. Поверителни факти. Спад в печалбата. Управление на обществените нагласи.“

Побърза да се намеси. Първата от Десетте божи заповеди на нюйоркското полицейско управление: „Майната им на обстоятелствата и собствената ти преценка, важното е да подкрепиш партньора си“. Заговори отсечено:

— Опитваме се да ви обясним, че системите са две. Пасажерските криогнезда са настроени по подразбиране към активен режим. Няма смисъл пасажерите да бъдат събуждани в случай на опасност. Те са цивилни. Какво ще правят, ще търчат из кораба и ще крещят: „О, не, всички ще умрем“? Въздухът в кораба е твърде скъп за подобни щуротии. Пътниците с нищо не могат да помогнат при извънредна ситуация. Затова, ако нещо се обърка, цялата система блокира автоматично. Гнездата не могат да бъдат отворени, преди корабът да кацне.

Койл поклати глава.

— Да бе. А ако повредата е точно в криосистемата и всичко започни да се топи?

— Как по-точно? — Севги го удостои с един от най-добрите си пренебрежителни погледи. — Говорим за дълбокия космос. Знаете ли колко студено е там, по дяволите? В целия кораб няма достатъчно енергия да повиши и с един градус температурата на криосистемата в режим на спешно замразяване. Е, с изключение на реактора, но той е програмиран да се самокатапултира при повреда.

— Добре де. — Ред беше на Ровайо да подкрепи партньора си и Севги се улови в нещо като пристъп на внезапна симпатия към нея. Беше като да минеш покрай огледало, за чието съществуване не си предполагал. — А другата система? Пилотската? Техните гнезда са програмирани да ги събудят, така ли?

— Има такава възможност — поде отново Нортън. — При определени обстоятелства. Ако е налице извънредна навигационна ситуация. Ако има отклонение от заложената траектория или непривична активност от страна на двигателната инфоглава например. При такива случаи корабът извежда двете капсули от състоянието на криосън. Пилотите отстраняват проблема или викат спасителни екипи, ако не могат да се справят сами.

„Пилотът, не пилотите. — Горчивият гласец в главата й не млъкваше. — Защото вие, данъкоплатците, естествено не го знаете това, но от десетина години извънредният персонал е съкратен с петдесет процента. Адски е скъпо, нали разбирате, да се хаби по този начин едно напълно действащо криогнездо, а и аварии почти не се случват, пък дори да се случат, на кого са притрябвали двама пилоти, когато може да се справи и един. Излишен персонал, нищо повече, нали?“

— Добре де — каза Койл. — Но тези двамата трябва да ядат и да пият нещо, нали?

— Естествено. — Нортън махна с ръка. Севги го остави да продължи. Започваше да я боли главата, сигурно от дългия престой във виртуалната програма. — Резервоари с вода и без това има достатъчно, заради критичната маса при синтеза, за радиационните щитове, за охлаждащите системи. Само в резервните резервоари има повече, отколкото двама души могат да изпият за няколко години. Има и храна естествено. Но запасите са изчислени с идеята, че двамата пилоти няма да се мотаят дълго на борда. Ако проблемът е дребен, ще го оправят и ще се върнат в криогнездата си. Ако не е, ще пратят сигнал за помощ и ще легнат да поспят, докато не пристигне спасителният кораб.

— Ами ако системата откаже да се задейства и не ги замрази отново? — Койл очевидно не можеше да се отърси от упоритата си липса на вяра в технологиите. Може пък, кисело си помисли Севги, да е отраснал в Джизъсленд и чак по-късно да е емигрирал в Ръба.

Нортън се поколеба.

— Статистически погледнато, вероятността за това е толкова близка до нулата, че…

— Но не е невъзможно — някак лениво отбеляза Ровайо. — Защото, ако не ме лъже паметта, точно това сполетя един нещастен човечец преди пет или шест години. Точно това. Събудил се, системата отказала да се задейства повторно и му се наложило да изкара буден останалата част от полета.

— Да, и аз си го спомням — каза Нортън. — Криогнездото го размразило и не могло да се задейства пак. Някаква засечка в системата. И той трябвало да изчака спасителния екип. Работата е там, че ако корабът е близо до точката на излитане, аварийните системи обръщат курса по посока на спасителния кораб, което значително съкращава времето до срещата. Ако е близо до точката на пристигане, се впръскват резервните количества гориво, за да се увеличи скоростта. Както и да го смята човек, не е необходима чак толкова много храна, за да поддържа живота на човек, докато го спасят.

„Е — вметна наум Севги, — ако ти излезе късметът с орбиталната конфигурация — да. Само че ние не обичаме да говорим за това, нали? «Поверителен факт», така го наричаме в бранша. От онези неща, за които рядко говорим дори помежду си. От онези неща, за които трябва доста да се поровиш.“

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аччелерандо
Аччелерандо

Сингулярность. Эпоха постгуманизма. Искусственный интеллект превысил возможности человеческого разума. Люди фактически обрели бессмертие, но одновременно биотехнологический прогресс поставил их на грань вымирания. Наноботы копируют себя и развиваются по собственной воле, а контакт с внеземной жизнью неизбежен. Само понятие личности теперь получает совершенно новое значение. В таком мире пытаются выжить разные поколения одного семейного клана. Его основатель когда-то натолкнулся на странный сигнал из далекого космоса и тем самым перевернул всю историю Земли. Его потомки пытаются остановить уничтожение человеческой цивилизации. Ведь что-то разрушает планеты Солнечной системы. Сущность, которая находится за пределами нашего разума и не видит смысла в существовании биологической жизни, какую бы форму та ни приняла.

Чарлз Стросс

Научная Фантастика