Вариант 13

— А, ти си значи. — Човекът се представи миг преди Марсалис да навърже гласа и премерения тон. — Джанфранко ди Палма се обажда. От офиса в Брюксел.

Карл седна в леглото, свъсил чело.

— Какво искаш?

— Току-що разговарях с един човек от Ню Йорк, агент Никълсън. — Перфектният, с едва доловим акцент английски на Ди Палма прииждаше изискано по линията. — Уведомиха ме, че КОЛИН повече не се нуждае от услугите ти и че са се погрижили всички обвинения срещу теб в Републиката да бъдат свалени незабавно. По всичко личи, че в най-скоро време ще можеш да се прибереш в Европа.

— Сериозно? Благодаря, че ми каза.

— Е, не смятам, че се налага да чакаме, докато се уредят всички формалности. Тази вечер пращам совалка на АГЛОН. Най-късно в полунощ трябва да си на суборбиталния терминал и…

— Няма.

— Моля?

Щатският затвор на Южна Флорида се надигна в главата му като мръсна вода около запушен канал. Изведнъж стигна до твърдо решение, жизнерадостно като надписа върху оранжевото му яке.

— Казах да го духаш, Ди Палма. Запиши си го. Да… го… духаш. Остави ме да кисна четири месеца в джизъслендски затвор и ако трябваше да разчитам на теб, още щях да съм там. А и още не си ми покрил разходите за шибания януари. — И изведнъж, като гръм от ясно небе, го обзе дива ярост. — И хич не си въобразявай, че ще ти заиграя по свирката само защото най-после си успял да си извадиш хуя от собствения си гъз. Не съм приключил тук. Не съм дори близо до приключването и ще си дойда, когато аз реша.

Хладна пауза от другата страна на линията.

— Предполагам, разбираш — меко каза Ди Палма, — че ако останеш там, по-нататъшните ти действия няма да са упълномощени от АГЛОН. Времето си е твое, разбира се, и можеш да разполагаш с него по собствено усмотрение, но ние не бихме могли да одобрим по-нататъшни твои професионални контакти с КОЛИН или със службата за сигурност на Ръба. В интерес на…

— Какво ти става бе? Нямаш ли си химикалка? Казах ти да го духаш. Буква по буква ли да ти го продиктувам?

— Настоятелно те съветвам да не упорстваш с това си отношение.

— Сериозно? Е, аз пък настоятелно те съветвам да идеш и да си направиш клизма със сода каустик. Да видим кой от двама ни следва по-добре дадените му указания, искаш ли?

Прекъсна връзката. Седеше и гледаше невиждащо телефона.

„Така значи. Решил си сам да си платиш билета за обратния полет със совалката, така ли? И да си търсиш нова работа, като се прибереш?“

„Няма да се стигне дотам. Аз съм им нужен повече от наранената гордост на Ди Палма.“

„Нужен си им колкото нарушение на Спогодбите. А точно това ще се случи, ако сега вдигнеш този телефон и се обадиш на Севги Ертекин. Чу го какво каза. За по-нататъшните професионални контакти.“

Телефонът чакаше в ръката му.

„Защо просто не се прибереш у дома, Карл? Хвана им чудовището, спечели си още една резка на колана, до тази за Грей. Ти си ликвидатор на тринайски, при това най-добрият. Задоволи се с това и хващай совалката за вкъщи, а ако си изиграеш добре картите, може да ти увеличат и хонорара.“

Телефонът.

„Хайде, остави я на мира. Не й правиш услуга, като настояваш така, уверявам те. Остави я да си продължи по пътя, както тя иска.“

„Може пък да не го иска наистина.“

„Ау, колко типично. Мъжкарско, та дрънка. Какво следва — ще основеш рокгрупа на Сърдитите млади? Хората си имат свой собствен живот, Карл.“

Той стегна пръсти около гладката пластмаса на слушалката. Вдигна я към ухото си. Изведнъж си даде сметка, че цялото тяло го боли — останали му бяха поне дузина дребни нахални сувенира от битката с Мерин.

„Мерин е история, Карл. Всичко свърши.“

„Остава Нортън. Това лъжливо копеле се опита да ме убие в Ню Йорк, а нищо чудно и онова в Перу да беше негова работа.“

„Не можеш да си сигурен.“

„И още е плътно до нея. Ако Севги започне да задава неудобни въпроси, току-виж ликвидирал и нея така, както се опита да отстрани мен.“

„Не можеш да си сигурен, че го е направил той. Освен това си пада твърде много по Севги Ертекин, за да й навреди умишлено. И ти го знаеш.“

Той изсумтя. Свали телефона и пак впери очи в него.

„Откажи се, Карл. Истината е, че просто си търсиш оправдание, за да се върнеш към нещо, от което изобщо не си искал да ставаш част. Тегли чертата и си върви у дома.“

Той изкриви лице в гримаса. Набра номера — помнеше го наизуст.

Севги прие разговора на път през един сякаш безкраен потребителски комплекс. Следобедните тълпи задръстваха моловете и супермаркетите и сякаш нарочно й се пречкаха в краката. Непрекъснато й се налагаше да спира рязко и да заобикаля някое мотаещо се семейство или групички наконтени младежи. Чакаше на опашки пред ескалаторите, които се движеха бавно по зяпльовските си траектории нагоре и надолу сред шеметните катедрални пространства, претъпкани със стоки за продан. Пробиваше си път с лакти през струпванията от ударили го на пазарлък клиенти под холограмни надписи, които крещяха: НАМАЛЕНИЕ! РАЗПРОДАЖБА! ВСИЧКО НА ПОЛОВИН ЦЕНА!