Unknown

Беше красив мъж с лице, деликатно като поема на Джон Дън. Всички предполагаха, че е гей, но никой не знаеше със сигурност. Той нито потвърждаваше, нито отричаше — в гимназията и сега. Пакстън обаче бе убедена, че е единственият човек тук, който може да го докаже. В гимназията Себастиан беше слаб и светъл, слагаше си очна линия и носеше дълги палта и ученическа чанта, въпреки че всички в училището ходеха с раници „Л. Л. Бийн“. Набиваше се на очи. Затова го бе забелязала в ашвилския търговски център през последната им година в гимназията. Ашвил се намираше на около час път от Уолс ъв Уотър и Пакстън и приятелите й ходеха там почти всяка събота. Себастиан седеше в закусвалнята с поне половин дузина тийнейджъри с крещяща външност — момчета, които не живееха в Уолс ъв Уотър. Бяха различна група, на каквато няма как да се натъкнеш в малък град. Пакстън минаваше с приятелките си край тях, когато ненадейно едно от екзотичните момчета с черна щръкнала коса и черно-бели ръкавици без пръсти, които му стигаха до лактите, се приведе през масата и целуна Себастиан по устата — дълго и дълбоко. След известно време Себастиан отвори очи и я зърна. Без да прекъсва целувката, той я проследи с поглед как се отдалечава. Пакстън не помнеше да е виждала нещо по-смело и прелъстително.

Сега той не приличаше никак на момчето от този спомен. Изглеждаше уравновесен, почти безполов в изисканите костюми, които носеше в работно време, задължително с копринени вратовръзки, гладки като огледало.

— Как мина денят ти? — попита Себастиан и подпря лакът върху облегалката на канапето, толкова близо, че почти я докосна.

— Добре, предполагам.

Тя се протегна, взе преполовената му чаша с вино от масичката и отпи глътка.

Той наклони глава.

— Просто добре?

— Най-хубавото е, че Колин си дойде по-рано, отколкото го очаквахме. Сега градината на Блу Ридж Мадам със сигурност ще е готова навреме. Срещата на клуба обаче беше много странна. За пръв път виждам такова нещо. Толкова работа имаме покрай Празненството, а всички изведнъж се разсеяха.

— Защо?

Тя замълча замислено.

— Разбъбрех ли се много като малка, баба казваше: „Научиш ли нечии тайни, и твоите са в опасност. Изплува ли една, всички излизат на повърхността“. Нещо такова се получи на срещата. Всички се надпреварваха да признават тайни. Сякаш бяха безсилни да спрат.

Той се усмихна.

— Не разбирам… Нали затова са срещите? Да се обсъждат слухове?

— Не бяха слухове — отвърна тя. — Повярвай ми.

— Разкажи ми тогава — вдигна вежди той. — Какви тайни крият светските дами? Каква е твоята тайна?

Пакстън се опита да се засмее, ала сърцето я заболя. Потърка чело.

— Нямам тайни.

Той отново вдигна вежди.

Трябваше да му отговори нещо. Ала категорично не онова, което едва не призна на срещата.

— Страхувам се да кажа на баба за празненството. Обещах на мама да й съобщя утре сутринта, но не искам. Никак, никак не искам. И се чувствам ужасно. Баба Осгуд е помогнала да основат клуба. Не биваше да крия от нея досега. Но тя е толкова…

Себастиан кимна. Знаеше.

— Искаш ли да те придружа?

— Не. Тя се отнася ужасно с теб.

Откакто започнаха да прекарват заедно неделите — Пакстън ги очакваше с нетърпение цяла седмица, все едно брои дните до Коледа — той я придружаваше на ежеседмичното вечерно гостуване при баба й. Не искаше да го принуждава да я посещава и в работен ден. Сърце не й даваше.

— Тя се отнася ужасно с всички, скъпа.

Той пое чашата с вино и я остави върху масичката. После я улови за ръката.

— Отпусни малко юздите. Не бива да се нагърбваш с всичко сама — погледна я в очите и добави: — Утре ще отидем при баба ти заедно.

— Наистина ли?

— Знаеш, че съм готов на всичко за теб.

Тя притисна дланта му към топлото си лице и затвори очи. Кожата му беше хладна и мека. Веднъж й бе казал, че ако и тя се мие по сто пъти на ден, кремовете за ръце ще й станат най-верен приятел.

Пакстън осъзна какво прави и отвори рязко очи. Пусна ръката му и се изправи. Затърси слепешката обувките си.

— Трябва да вървя — каза, борейки се да напъха стъпалата си в плетеницата от каишки. — Благодаря, че ме изслуша.

— Винаги кипиш от енергия. Спиш ли изобщо?

Тя му се усмихна бегло.

— От време на време.