Unknown

— Имам въпрос — каза той. — Задавам си го непрекъснато. Защо ме целуна, след като преди години си ме видяла да целувам момче? Нещо порочно ли пробудих у теб, Пакстън?

Въпросът му я свари неподготвена.

— Не — ужасено възрази тя. — Нищо подобно.

Той впи очи в нея и тя поклати глава.

— За бога, Себастиан, всички се влюбват! И невинаги в подходящия човек. И невинаги споделено. Влюбих се в теб. Не успях да го надмогна. Не успях да го спра. Ала бях решила да затая чувствата, докато отшумят или поне намалеят дотолкова, че да те виждам, без да те желая с цялото си сърце. Онази нощ край басейна бях извън себе си, усещах, че не владея положението, и чувството беше ужасно. После дойде ти — единственият човек, загрижен за мен. Помислих си, че щом държиш толкова на мен, може би е възможно да поискам повече. Постъпих нехайно и егоистично и за кой ли път ще повторя, че съжалявам. Не знам какво друго да кажа.

— Седни. Аз ще ти кажа нещо.

— Нямам столове. И не мисля, че искам да чуя какво ще ми кажеш.

Той се приближи до нея и я улови за ръката. Поведе я към стълбите.

— Седни и слушай — каза й с неузнаваем глас.

Себастиан беше нервен.

Пакстън седна бавно. Остави бележника и айпода на стъпалото и събра длани в скута си.

За миг той остана прав пред нея. После закрачи напред-назад.

— Като дете не се вписвах никъде — заговори най-сетне. — Нито вкъщи, нито в училище. Като тийнейджър се застоявах дълго в ресторанта на магистралата, най-вече за да не се прибирам вкъщи и да не виждам татко. Бях на шестнайсет, когато една съботна вечер — сигурно беше три сутринта — група момчета влязоха в ресторанта да попитат как да стигнат до Ашвил. Били на парти в Южна Каролина и сбъркали пътя. Бяха шумни, предизвикателни, щастливи. За пръв път виждах такива момчета. Единият ме забеляза, сякаш среща изгубен побратим. Дойде при мен и започна да флиртува. Приятелите му го последваха, пихме кафе и се смяхме. Внезапно пред мен се отвори врата. Усетих, че ме приемат. Часове по-късно те казаха, че трябва да вървят, че майките им и без това сигурно са побеснели. Казаха обаче, че ако идвам в Ашвил, обикновено висят в „Пак Скуеър“ всеки следобед и мога да ги открия. Онова момче, което дойде първо при мен, Алекс, прокара ръка през косата ми и възкликна: „Кой би повярвал, че нещо толкова красиво е отрасло в такъв затънтен край?“.

Себастиан поклати глава.

— Хората са стадни животни. И аз най-сетне открих глутница. За пръв път в живота си.

— С тези момчета ли те видях в ашвилския търговски център? — попита Пакстън.

— Да. Момчето, което си видяла да ме целува, е било Алекс. Чувствах се много объркан. Те ми бяха приятели. Те ме спасиха. И по някакъв начин ги обичах. Обичах Алекс. Ала станах един от тях, защото изпитвах необходимост да ме приемат и те ме приеха. Не станах един от тях заради това, че съм като тях.

Той я погледна, за да подчертае колко съществени са думите му, но тя недоумяваше.

— Какво означава това?

— Означава, че не съм гей, Пакс — отвърна той.

При тези думи кожата й сякаш запламтя.

— Когато постъпих в колежа, започнах да посещавам терапевт, който ми помогна да осъзная много неща. Най-добрите, най-толерантните хора, които познавах, бяха хомосексуални. Но това беше губеща позиция за мен, защото дълбоко в себе си не бях като тях. Започнах да излизам с жени и дори се влюбих веднъж-дваж. Но не се получи, защото никоя от тях не ме разбираше — възприемаха ме като платоничен приятел или си мислеха, че ме вкарват в правия път. Интересни години бяха, но не бих искал да се повторят. Стигнах дотам, че ми омръзна да се опитвам да се отбранявам. Ужасно е да се налага да защитаваш начина си на живот или в кого се влюбваш. Затова преди около пет години реших повече да не намесвам сексуалността си в никакви отношения. И това решение улесни много живота ми. Докато не те срещнах.

Тя стана. Нямаше да се разплаче. Независимо колко й се искаше.

— Каква игра играеш с мен? Не заслужавам това, Себастиан!

Опита се да мине покрай него, ала той я сграбчи за ръцете и я принуди да го погледне.

— Не играя игра — заяви с кратки и отмерени думи, които сякаш се срутваха от скала.

— Защо тогава ми разказваш всичко това?

Той я пусна. Тя се олюля леко.

— Защото те обичам. Дълбоко, първично и ужасяващо. И не знам какво да правя. Когато ме целуна, се почувствах както никога досега.

Тя се уплаши. Толкова ясно прозря всичко.

— Защо тогава ме възпря?

Той прокара пръсти през косата си.

— Защото се придържах към убеждението си, че сексът само помрачава добрите връзки.

Тя преглътна.

— А сега?

— Миналото ми винаги ще остане с мен. То е част от мен. Не мислех, че на този свят има човек, който ще узнае всичко за мен и въпреки това ще ме обича. Докато не срещнах теб. Обичам те, Пакстън, и искам да бъда с теб завинаги, ако и ти ме искаш.