Читаем Unknown полностью

— Благодаря, Уила.

Шестнайсета глава

Бронята пада

Жената на рецепцията се обърна към Уила:

— Доктор Роджърс ще ви приеме. Личният му кабинет е в дъното на коридора.

Беше рисковано начинание и се наложи да чака почти цял час, но най-сетне щеше да разговаря със Себастиан.

— Благодаря — каза тя и пристъпи в светая светих, стараейки се да не поглежда към вратите, иззад които долиташе свистене и бръмчене. Побиха я тръпки. Открай време мразеше зъболекарските кабинети.

Влезе в личния кабинет на Себастиан, но него го нямаше. Седна на един от двата стола пред бюрото му и се озърна. Помещението беше приветливо, но обикновено. Себастиан очевидно не се задържаше дълго тук. Върху бюрото му имаше само една снимка. Обърна рамката и видя, че са се снимали с Пакстън — насочили са обектива към лицата си, усмихнали са се и готово.

Чу гласа му в коридора и бързо обърна снимката. Той влезе и й се усмихна. Беше без сако и ръкавите на ризата му бяха навити. Изглеждаше необичайно красив. В гимназията го прикриваше зад пластове грим, но явно вече беше свикнал. Усети, че се взира в него, но осъзна, че навярно е свикнал и с това.

— Преобразил си кабинета — рече Уила най-после. — По времето на доктор Костов изглеждаше съвсем различно.

Себастиан седна зад бюрото.

— Имаш предвид, че вече не прилича на средновековна зала за изтезания?

— Да — потрепера тя. — Що за приумица? В зъболекарски кабинет? Половината пациенти и без това умират от страх.

— Да беше видяла къщата му! — каза Себастиан. — Имаше истинска броня.

— Шегуваш се!

— Не. Преместих я в мазето.

Уила се засмя.

— Трябва да я подариш на Пакстън за новата къща. Представяш ли си как ще те изгледа?

Той сви вежди.

— За новата къща?

— Купи си къща.

Уила замълча, внезапно разколебана. В пристъп на гняв бе решила, че ако Себастиан не знае колко натъжава Пакстън, някой трябва да му отвори очите. Ала идеята навярно не беше чак толкова добра.

— Явно не ти е казала.

— Да.

— О!

След поредното неловко мълчание, Себастиан попита:

— Затова ли дойде?

— Не точно.

Той кимна разбиращо.

— Винаги съм се чудил защо другите хора в живота й не се решават да застанат очи в очи с мен. Сигурно предполагат, че знае какво прави. Ще отговоря на първия въпрос, който искаш да ми зададеш — да, знам, че Пакстън е влюбена в мен. А сега на втория — не, не искам да я нараня. Правя всичко по силите си да не я наскърбявам.

— Тогава опитай нещо друго — каза Уила и стана.

— Явно досегашните методи не сработват.

Тя се пресегна и взе бележник и химикалка от бюрото му. Написа нещо и му го подаде.

— Какво е това?

— Новият й адрес. Програмата й е много напрегната, защото юбилейното празненство е след три дни. Но случайно зная, че днес ще е там между четири и пет следобед.

Той кимна, изправи се и прибра листа в джоба си.

Уила отвори вратата на кабинета и излезе. Себастиан я последва. Придружи я до приемната, положил длан върху гърба й — усещаше допира му ниско и силно. Тогава най-после разбра. Ей така. „Трябваше да спра да бъда такъв, за какъвто ме смятаха всички“. Така каза в събота пред магазина й.

Тя се обърна и го погледна стъписано. Той й намигна.

„О, Пакстън — помисли си Уила. — Нямаш представа какво те очаква“.

Излезе под слънцето. Усмихваше се. Съдбата никога не обещава да ти разкрие всичко от самото начало. Невинаги ти показва житейската пътека, по която ще поемеш. Ала през последните няколко седмици бе научила, че понякога, ако извадиш истински късмет, се случва да срещнеш човек с компас.

* * *

Щастието изисква да поемеш риск. Никой не беше го казвал на Пакстън досега. Като тайна, която светът е крил от нея. Тя не рискуваше никога, поне на трезва глава. Винаги знаеше накъде се запътва още преди да е направила първата крачка. Сигурно беше добър знак, че промените, които бе предприела през последните дни, я плашеха до смърт.

В четири часа тя влезе в къщата с ключовете, които Кърсти Лемън й беше дала. Уила й се бе обадила по-рано да й каже, че няма да успее да дойде. Затова Пакстън остави кутията с току-що купени понички върху кухненския плот и реши да използва времето за това, което умее най-добре.

Да съставя списъци.

Запълваше шести лист, когато чу звънеца на входната врата. Сновеше от стая в стая, вземаше размери и рисуваше малки скици с въображаемо обзавеждане. Извади слушалките на айпода от ушите си и тръгна към вратата с мисълта, че Уила вероятно все пак е успяла да се измъкне от работа. Погледна часовника си. Пет без четвърт. Трябваше скоро да тръгва, но все пак щеше да успее да я разведе набързо из къщата.

Отвори вратата и единственият човек, когото изобщо не очакваше да види, застана пред нея.

Вратовръзката му беше разхлабена, а косата му изглеждаше така, сякаш твърде често е прокарвал пръсти през нея.

— Себастиан! — възкликна тя. — Как разбра, че съм тук?

— От Уила — отвърна той. — А ти защо не ми съобщи?

Уила му беше казала. Тя отстъпи замаяно назад.

— Стана много набързо.

— Предприела си огромна крачка.

— Доста съм закъсняла.

Той се огледа, пъхнал ръце в джобовете. Изглеждаше толкова непроницаем, че сърцето я заболя.

Перейти на страницу:

Похожие книги

100 знаменитых харьковчан
100 знаменитых харьковчан

Дмитрий Багалей и Александр Ахиезер, Николай Барабашов и Василий Каразин, Клавдия Шульженко и Ирина Бугримова, Людмила Гурченко и Любовь Малая, Владимир Крайнев и Антон Макаренко… Что объединяет этих людей — столь разных по роду деятельности, живущих в разные годы и в разных городах? Один факт — они так или иначе связаны с Харьковом.Выстраивать героев этой книги по принципу «кто знаменитее» — просто абсурдно. Главное — они любили и любят свой город и прославили его своими делами. Надеемся, что эти сто биографий помогут читателю почувствовать ритм жизни этого города, узнать больше о его истории, просто понять его. Тем более что в книгу вошли и очерки о харьковчанах, имена которых сейчас на слуху у всех горожан, — об Арсене Авакове, Владимире Шумилкине, Александре Фельдмане. Эти люди создают сегодняшнюю историю Харькова.Как знать, возможно, прочитав эту книгу, кто-то испытает чувство гордости за своих знаменитых земляков и посмотрит на Харьков другими глазами.

Владислав Леонидович Карнацевич

Неотсортированное / Энциклопедии / Словари и Энциклопедии