Unknown

— Мъжът й я оставил в Айова, за да забогатее в Колорадо. Така и не получила повече вест от него, а последното, което научила било от приятел, кондуктор на железницата. Казал й, че мъжът й го известил, че заминал за Телърайд да работи в мините. Дошла е тук, за да се опита да го намери. Горката. Най-вероятно е един от многото умрели в мините.

— Бих искал името на минния надзирател – каза Бел. – За да го проверя.

— Ще ви го дам. – Окснард отиде в кабинета си и се върна след по-малко от минута. – Името е Оскар Рейнолдс.

— Благодаря ви.

Окснард го погледна.

— Няма ли да проверите жената.

— Бандитът никога не работи с жена – или с друг мъж впрочем. Винаги извършва престъпленията си сам.

— Толкова по-добре. – Окснард въздъхна. – Горкото същество. Откри сметка едва за два долара. За да се изхранва вероятно ще й се наложи да работи в бардак. Работните места за жени са малко в Телърайд. А съществуващите са запълнени от жените на миньорите.

— Просто за всеки случай, бих искал и нейното име.

— Рейчъл Джордан.

Бел се изсмя тихо.

— Нея обаче запомнихте.

Окснард се усмихна.

— Лесно се помни име с хубаво лице.

— Каза ли къде е отседнала?

— Не, но мога да предположа, че е в бардак. – Погледна Бел лукаво. – Ще я проверите ли?

— Не – отвърна Бел замислено. – Трудно ми е да си представя, че Бандита касапин с жена.

~25~

Маргарет не би могла да понесе живота на проститутка в бардак на Пасифик авеню. Живееше стилно в хотел „Ню Шеридан“. След като откри малка сметка в градската банка, за да огледа разположението, броя на служителите и местоположението им, както и вида на сейфа, обиколи минните компании, за да разпита за отдавна изгубилия се съпруг, който така и не съществуваше. Усилието придаде плътност на версията й и скоро тя се превърна в предмет на клюки из градчето.

Стигна дотам, че да се обърне към шериф Парди с фалшивата си версия и да види що за мъж бе този, срещу когото предстоеше да се изправи брат й. Госпожа Алис Парди влезе в офиса, докато Маргарет молеше шерифа да й съдейства в търсенето на съпруга й. Алис моментално изпита съчувствие към жената в евтината похабена памучна рокля, която редеше тъжния си разказ за изоставената съпруга, отчаяно търсеща изоставилия я съпруг. Допусна, че тази Рейчъл Джордан трябва да умира от глад и я покани в къщата им на вечеря. Маргарет прие и дойде в същата евтина рокля, която бе купила и Сан Франциско от магазин за дрехи втора употреба за бедняци.

Тази вечер Маргарет прояви желание да помогне на Алис Парди в кухнята, но за жената на шерифа беше явно, че гостенката им няма опит край горещата печка. Алис поднесе домашно сготвено овнешко и сварени зеленчуци с ябълков пай за десерт. След вечерята беше поднесен чай и всички се настаниха в гостната, а Алис посвири няколко мелодии на старото пиано.

— Кажете ми, госпожа Джордан – попита Алис, докато обръщаше погната страница, – къде сте отседнали?

— Една мила дама, мис Били Магуайър, ме нае за сервитьорка в дамския си пансион.

Парди и жена му се спогледаха притеснено. Алис си пое дъх.

— Голямата Били е мадам на публичния дом „Сребърната красавица” – рече тя. – Не знаехте ли това?

Маргарет се направи на смутена.

— Представа нямах.

Алис се върза на лъжата на Маргарет. Парди – не. Знаеше, че нямаше как една жена да не схване разликата между пансион и публичен дом. Зърното на подозрението покълна в ума му, но жена му беше обзета от състрадание.

— Горкичката ми – каза тя и прегърна Маргарет. – Няма да оставате в „Сребърната красавица“ нито минута повече. Ще отседнете тук при нас с Хенри, докато намерите съпруга си.

— Но той може да не е в Телърайд – отвърна Маргарет, готова едва ли не да се разплаче. – Тогава ще трябва да продължа да го търся другаде, а и не искам да ви създавам неудобства.

— Глупости – каза Алис. – Връщаш се веднага при Голямата Били и донасяш вещите си. Ще ти приготвя резервното легло.

Маргарет влезе отново в ролята си и проля няколко сълзи.

— Как бих могла изобщо да ви се отблагодаря? Как бих могла да ви се отплатя?

— Не си го и помисляй. Двамата с Хенри само ще се радваме да помогнем на една бедна душа, изпаднала в затруднение. По християнски е.

Маргарет отпи от чия си и насочи разговора към работата на Парди като шериф.

— Животът ви трябва да е напрегнат. Телърайд изглежда е град без морални задръжки. Сигурно ви се отваря много работа.

— Миньорите могат да са доста буйни понякога – съгласи се Парди. – Но сериозни престъпления като убийство се случва не повече от веднъж на шест месеца. Мирно е след профсъюзните стачки преди две гадини, когато правителството прати армията да потуши безредиците.

Маргарет бавно и пестеливо отвръщаше на въпросите на Парди за изчезналия й съпруг. На свой ред зададе няколко въпроса от общ характер за града и миньорите.

— През банката ви трябва да минават много пари за мините компании – подхвърли тя небрежно.

Парди кимна.

— Заплатите стигат до значителни суми.

— И никога ли не сте се страхувал от обири и крадци? – попита тя невинно.