Уикендът на Остърман

— Ако сега изляза, ако напусна с това, което ми казахте, ще трябва да живея със съзнанието, че някой близко до мен е враг. Няма да знам кой е в дома ми, с кого разговарям на улицата? Завинаги ще помня, как ми сграбчихте ръката в страха си, че някой може да стреля през прозореца, ако вдигна щората?

— Не драматизирайте прекалено много. Просто предпазни мерки.

Танър ее върна обратно към бюрото, но не седна.

— Вървете по дяволите! — каза той тихо. — Знаете, че не мога да напусна…

— Приемате ли условията?

— Да.

— Трябва да пи помоля да подпишете клетвена декларация. — Той извади лист от папката и го сложи пред Танър. На него имаше сбито изложение на характера и наказателните мерки по Закона за защита на националната сигурност. То се отнасяше до „Омега“, без изрично да се споменава. — Веществено доказателство А, определено като „Магнетофонен запис“.

Танър се подписа и остана прав, взирайки се във Фасет.

— Сега ще ви задам следните въпроси. — Фасет взе папката и я отвори на последните страници. — Познавате ли следните личности, които посочвам? Ричард Тримейн и съпругата му Вирджиния… Моля, отговорете.

Изумен. Танър тихо промълви:

— Да.

— Джоузеф Кардоне с истинско име Джузепе Амбруцио Кардионе и съпругата му Елизабет?

— Да.

— Бърнард Остърман и съпругата му Лийла?

— Да.

— По-силно, моля ви, мистър Танър.

— Казах „да“.

— Информирам ви, че една, две или и трите споменати семейни двойки играят съществена роля в операция „Омега“.

— Вие сте си изгубили ума! Вие сте луд!

— Не сме… Споменах за размяната на албанската граница. Тогава ни уведомиха, че „Омега“, „Бездна от кожа“ работи в едно предградие на Манхатън и тази информация потвърди нашия анализ. А именно, че „Омега“ се състои от двойки, мъже и жени, фанатично отдадени на милитаристичната политика на съветските експанзионисти. Тези двойки са били добре платени за услугите си. Посочените двойки — семейство Тримейн, Кардоне и Остърман — в момента притежават кодирани банкети сметки н Цюрих, Швейцария, със суми, които далеч надхвърлят обявените от тях доходи.

— Това, което казвате, не е възможно.

— Дори и да допуснем, че става дума за съвпадение, макар и да сме проучили щателно всяка от двойките, според нас те ви използват като много успешно прикритие за „Омега“. Вие сте безупречен журналист. Не твърдим, че и трите двойки са замесени. Може да се допусне, че една или може би две от тях се използват като примамки, подобно на вас. Но е съмнително. Доказателствата — швейцарските банкови сметки, професиите им, необичайните обстоятелства на вашата връзка — сочат към това.

— А как сте изключили мен? — попита Танър сковано.

— Животът ви, откакто сте се родили, се обследва под микроскоп от професионалисти. Ако грешим по отношение на вас, не би трябвало да сме тук.

Изтощен, Танър с усилие се отпусна на стола.

— И какво искате от мен?

— Ако информацията ни е точна, семейство Остьрман пристига в петък, за да прекара с вас и семейството ви уикенда. Така ли е?

— Беше така.

— Не отменяйте гостуването. Не променяйте нищо.

— Сега е невъзможно…

— Само така можете да ни помогнете. На всички нас.

— Защо?

— Смятаме, че през следващия уикенд ще успеем да вкараме „Омега“ в клопка. Ако ни сътрудничите. Без вас не можем.

— Как?

— До пристигането на семейство Остърман остават четири дни. През този период нашите обекти — семейство Остърман, Тримейн и Карлоне — ще бълат безпокоени. Всяка двойка ще проведе телефонни разговори, без да може да проследи източника, ще получи телеграми през Цюрих, ще осъществи срещи с непознати в ресторанти, във фоайета на хотели, на улицата. Смисълът на акцията е да им се предаде едно обикновено съобщение — че Джон Танър не е това, което изглежда. Вие сте нещо друго. Може би двоен агент, информатор на Политбюро, или дори предан член на собствената ми организация. Информацията, която ще получат, е объркваща, предназначението й е да ги извади от равновесие.

— И да превърне семейството ми в мишена. Няма да го разреша!

Те ще ни убият!

— Няма да го направят.

— Мислите ли? Ако казвате истината… Макар и въобще да не съм убеден, че е вярно. Познавам тези хора. Не мога да допусна!

— В такъв случай няма никакъв риск.

— Защо не?

— Ако една, две или и трите двойки — не участвуват в „Омега“, ще се държат нормално. Ще съобщят за инцидентите на полицията или на ФБР. Тогава ние ще се намесим. Ако една или две двойки направят подобни съобщения, а останалите — не, ще знаем кой е „Омега“.

— А… да предположим, че сте прав. Тогава какво? Какви са вашите гаранции?