Уикендът на Остърман

— Както ви е удобно. Преди няколко години имаше слухове за операция на съветското НКВД, която щеше да има огромно въздействие върху американската икономика, ако беше извършена. Опитахме се да я проследим, да научим нещо за нея. Не успяхме. Остана си слух. Оказа се по-добре пазена тайна от руската космическа програма. По-късно, през 1966 година, един източногермански разузнавач премина към нае. Даде ни първите конкретни сведения за операцията. Осведоми ни, че източногерманското разузнаване поддържа връзки с агенти на запад, с ядро или група, известна като „Омега“. Ще ви дам географското кодово название след малко… Или може би не. То ще дойде във втория етап. Зависи от вас. „Омега“ е трябвало редовно да изпраща секретни документи на източногерманското разузнаване. Двама въоръжени куриери са щели да ги пренасят със самолет до Москва при най-строга секретност. Действията на „Омега“ са стари, колкото и самият шпионаж, и изключително ефикасни в наши дни при големите корпорации и огромните концерни. „Омега“ е книга на страшния съд.

— Какво?

— Книга на страшния съд. Списъци на стотици, може би вече хиляди хора, набелязани за това наказание. В случая не чума, а изнудване. Мъжете и жените в тези списъци са с влиятелни длъжности в десетки гигантски компании в ключовите области. Немалко имат огромна икономическа власт. Власт и ресурси да купуват на борсата, а също така и да отказват да купуват. Четирийсет-петдесет човека, действащи заедно, биха могли да създадат икономически хаос.

— Не разбирам. Защо биха го направили? Защо трябва да го направят?

— Казах ви. Изнудване. Всеки един е уязвим и има хиляди причини, поради които може да бъде използван. Сексуални отклонения, правни нарушения, злоупотреби със служебното положение, фалшификации на цени, манипулации на борсата, укриване на доходи. Книгата засяга много хора. Мъже и жени, чиято репутация, търговски сделки, длъжности, дори семейства, биха могли да бъдат съсипани. Освен, ако не отстъпят.

— Това е доста лошо мнение за света на бизнеса и въобще не съм сигурен, че е точно. Поне не в степента, в която го описвате. Едва ли се намира на ръба на икономическия хаос.

— О? Фондацията „Крофорд“ направи задълбочено проучване на водещите сили в промишлеността на САЩ от 1925 до 1945 година. Четвърт век по-късно резултатите все още са поверителни. Според проучването през този период трийсет и два процента от общата финансова мощ в страната е постигната със съмнителни, да не кажем незаконни, средства. Трийсет и два процента.

— Не вярвам! Ако беше истина, щеше да бъде оповестено:

— Невъзможно е. Щеше да настъпи законно клане. Съдът и парите не са безупречна комбинация… Днес на власт са големите сдружения. Вземете който и да било вестник. Обърнете на страниците с финансовата информация и прочетете за манипулаторите. Погледнете обвиненията и контра обвиненията. Те са златна мина за „Омега“. Справочник за кандидати за завербуване. Нито едно от тези момчета не живее в дълбоко замразяване. Нито едно. Отпуска се заем без гаранции, временно се разширява борсовият марж27, на добър клиент се доставят момичета. „Омега“ рови с подходящи за целта хора и в кофата се събира много тиня. Не е особено трудно да се постигне. Трябва просто да бъдеш точен. Достатъчно, за да сплашваш.

Танър извърна поглед от русия мъж, който говореше с такава прецизност. С такава спокойна увереност.

— Не искам да мисля, че сте прав.

Изведнъж Фасет се върна обратно до бюрото и изключи магнетофона. Ролките спряха.

— Защо не? Работата не се състои само в това, че се разкрива информация, което би могло да бъде сравнително безвредно, а в начина, по който се предлага тя. Да вземем например вас. Представете си, само си представете, че в местния вестник на Садъл Вали бъде публикувана някаква история, основана на събития от преди около двайсетина години, станали извън Лос Анджелес. Децата ви учат там, жена ви е доволна от хората около себе си… Колко време, мислите, бихте останали там?

Танър се измъкна със залитане от стола и погледна по-ниския мъж зад бюрото. Гневът му беше толкова силен, че ръцете му трепереха. Говореше много развълнувано, едва доловимо.

— Отвратително!

— Така действа „Омега“, мистър Танър. Успокойте се. Аз само исках да ви дам пример. — Фасет отново включи магнетофона и продължи да говори, след като Танър се върна уморено на стола си. — „Омега“ съществува. Ето че стигам до последната част… от първия етап.

— Каква е тя?

Лорънс седна зад бюрото. Изгаси цигарата си докато Танър вадеше от джоба си пакет.

— Сега знаем, че „Омега“ има разписание. Дата, на която да започне хаосът… Нищо ново не ви казвам, като признавам, че моята служба често разменя хора със Съветите.

— Да, известно ми е.

— Нормалното съотношение е един от нашите за двама-трима от техните…

— И това ми е известно.