Трудна задача

Кари отново се засмя. Смехът му трая цяла минута. Но всеки път, когато се успокояваше и погледнеше смаяното изражение на лицето на Бурке, отново не можеше да се сдържи. Метеорологът нито помръдваше, нито говореше, а само гледаше втренчено своя гост, сякаш той бе призрак.

Накрая, уморен от веселието, Кари започна да изтрезнява. Той се облегна на стената, пое дълбоко въздух и се изправи. Тръпки го полазиха, когато обърна яката на своята туника.

— Е, сега, когато вече знаеш трика, можеш да върнеш отново твоята любимка към обичайните й задължения.

Но Бурке не направи никакво движение към таблото. Погледът му бе съсредоточен и пронизваше Кари както преди.

— Хайде, Бурке. Събери смелост. После ще се възстановяваш от шока. Ако те безпокои баса, забрави го. Нямам намерение да ти взимам последното пени. А ако те безпокои провала на машината, не го взимай така присърце. Тя се държа по-добре, отколкото очаквах. Мислех, че просто ще изгори някой предпазител и тя ще спре да работи, но виждам, че все още се труди, включила всички възможни сектори. Мисля, че работата й отива към развиване на една теория за видовете. Това ще й даде решението. Вероятно след около година.

Бурке продължаваше да не помръдва.

— Какво има? — попита Кари раздразнен.

— Ти… — каза той. Думата се откъсна от гърлото му като дрезгаво хъркане на умиращ.

— Какво…

— Ти, глупако! — изпъшка Бурке, намерил своя глас. — Глупав идиот! Малоумник!

— Аз ли? — извика Кари, а гласът му се извиси като женски писък — Аз бях прав.

— Ти беше прав — отвърна Бурке. — Твърде прав. Как се очаква от мен да откъсна машината от този проблем и да я върна към управлението на реактора за топлина и светлина, когато всичките й вериги са заети с решаването на твоя парадокс? Какво мога да направя, когато Мозъкът е глух, ням и сляп?

Двамата мъже се спогледаха в смълчаното помещение. Топлия въздух, издишван от тях, правеше ледени цветя в неподвижния въздух, а заглушавания от дебелите стени на станцията рев на бурята изглеждаше по-силен в тишината и носеше нотка на див триумф.

Температурата в станцията падаше много бързо…