Трудна задача

— Откажи се Кари — каза накрая той. — Няма полза. Никой не може да попречи на моя Мозък да си изпълнява правилно служебните задължения.

Тъмните очи на Кари проблясваха зад полузатворените му клепачи. Мълча в продължение на една дълга секунда и после тихо каза:

— Аз мога да направя това.

— Да направиш кое? — попита Бурке.

— Мога да измамя твоята машина — отвърна Кари.

— О, не взимай нещата така на сериозно, Кари! — избоботи Бурке. — Какво от това, ако не можеш да затрудниш машината. И никой друг не може.

— Казах, че мога — повтори Кари.

— Казвам ти веднъж завинаги, че това е невъзможно — отвърна Бурке. — Престани да търсиш кусури на нещо безпогрешно и дай да говорим за нещо друго.

— Обзалагам се с теб на пет хиляди кредитки, че ако ме оставиш насаме с твоята машина само за една минута ще мога напълно да я извадя от строя.

— Ще престанеш ли? — избухна Бурке. — Не ти ща парите, макар че пет хиляди се равнява на годишната ми заплата. Бедата при тебе, Кари, е че не понасяш да губиш. Сега престани!

— Залагай или млъкни — каза Кари.

— Слушай какво — каза Бурке, в чийто плътен глас започна да се чувства раздразнение. — Може би сбърках като те предизвиках с машината. Но трябва да се откажеш от мисълта, че можеш да ме принудиш да призная, че си прав. Нямаш никаква представа за технологията, която стои зад машината и колко сигурен съм аз, че не можеш да попречиш на работата й. Мислиш, че в съзнанието ми има малък елемент на съмнение и че можеш да ме подведеш като ми предлагаш астрономически облог. Аз съм пълни сто процента сигурен в правотата си и не искам облога, защото той ще бъде чист грабеж. А освен това, като загубиш, ще ме намразиш до края на живота си.

— Облогът стои — каза Кари.

— Добре! — изрева Бурке и скочи на крака. — Обзалагаме се, щом толкова настояваш.

Кари се усмихна и стана, следвайки го навън от приятната просторна стая, в което топли лампи пропъждаха сивия полумрак на отрупаното със сняг небе отвъд прозорците. Те вървяха кратко по къс коридор с метални стени и спряха пред помещение, чиято стена към коридора и вратата в нея бяха изцяло от стъкло.

— Там е машината — каза Бурке като посочи през прозрачната стена и се обърна назад към Кари. — Ако искаш да общуваш устно с нея, говори в онази решетка там. Калкулаторът е вдясно от теб, а онази вътрешна врата води към помещението, където са инсталирани съоръженията за осветление и отопление. Но ако възнамеряваш да осъществяваш физически саботаж, по-добре се откажи. Системите за осветление и отопление нямат дори аварийно управление. Те се управляват от малък атомен реактор, който може да бъде манипулиран само от машината. А през защитата не можеш да проникнеш и за седмица. Ако се опиташ да проникнеш до машината от тук, през това табло, в което е монтирана решетката — то е изработено от стоманени листа с дебелина два инча, а краищата им за заварени под налягане.

— Уверявам те — каза Кари, — че нямам намерение да повреждам нищо.

— Добре — каза Бурке и отстъпи от вратата. — Давай. Мога ли да чакам тук или не трябва да те гледам?

— О, разбира се, че можеш. Гледай — каза Кари. — Нямам нищо за криене. — Той се обърна подигравателно към Бурке и вдигна ръце. — Виждаш ли? В десния ми ръкав няма нищо, нито в левия.

— Продължавай — прекъсна го грубо Бурке. — Свършвай е тази работа. Искам да се върна към питието си.

— Веднага — каза Кари и влезе при машината.

През прозрачната стена Бурке го видя да се приближава към таблото редом с решетката на микрофона и да спира на около два фута пред нея. След като пристигна на мястото, той остана напълно неподвижен и с гръб към Бурке. В продължение на част от минута той напрягаше очите си, за да открие какво се крие под маската на тази очевидна неподвижност на Кари. После му хрумна една идея и се засмя.

— Ами — каза Бурке на себе си — той продължава да блъфира до последната минута, надявайки се, че ще се разтревожа и ще побързам вътре да го спра.

Той се отпусна, запали цигара и погледна часовника си. Оставаха някакви четиридесет и пет секунди. След по-малко от минута Кари щеше да излезе, и най-после да признае поражението си, ако не развиеше някакъв фантастичен аргумент, че поражението е било всъщност победа. Бурке се намръщи. Начинът по който Кари винаги отказваше да признае превъзходството на някой или нещо над него бе патологичен. А ако не намереше начин да го утеши, той щеше да стане неприятен компаньон през останалите дни, докато траеше бурята. Щеше да бъде буквално убийство, ако го принудеше да си замине при тези бурни скорости на ветровете и температура, която в момента трябва да беше минус шестдесет градуса. В същото време, не беше по нрава на метеоролога да се унижава заради приятелството…