Трудна задача

Вибрациите на генератора, които се чувстваха слабо през пода, внезапно престанаха. Въртящите се лопатки, закрепени към вентилаторната решетка над главата му спряха своя колоритен танц и се отпуснаха безжизнени надолу със спирането на поддържащата ги въздушната струя. Светлините отслабнаха и угаснаха, оставяйки коридора и помещението да бъдат осветявани само от призрачната сива светлина, която проникваше отвън през дебелите прозорци в двата му края. Цигарата падна неугасена от пръстите на Бурке. С две бързи крачки той бе при вратата и влезе вътре.

— Какво направи? — сопна се той на Кари.

Последният го погледна подигравателно, отиде до най-близката стена на помещението и се облегна небрежно на нея.

— Твоя работа е да откриеш — отвърна той с очевидно задоволство.

— Не бъди неразумен… — започна метеорологът, после постъпвайки като човек, който няма никакво време за губене, се обърна към таблото и съсредоточи вниманието си на уредите върху него.

Реакторът беше загасен. Вентилационната система бе изключена, а електрическата система не работеше. Ток имаше само в акумулаторните клетки на самата машина, защото експлоатационната лампичка на панела продължаваше да свети червено. Големите външни врати, достатъчно широки, за да позволят влизане и излизане на двуместния флаер, бяха затворени и щяха да останат така, защото изискваха енергия за отварянето или затварянето си. Видеото, радиото и електрическата пишеща машина бяха еднакво мълчаливи и безжизнени, поради липсата на енергия.

Но машината продължаваше да работи. Бурке пристъпи към решетката и натисна два пъти червеният авариен бутон под нея.

— Внимание — каза той. — Реакторът е загасен и до всички части от инсталацията, освен в теб, липсва захранване. Защо?

Не последва никакъв отговор, макар че червената лампичка на таблото продължаваше усърдно да свети.

— Малък твърдоглав пакостник, нали? — обади се Кари.

Бурке не му обърна внимание и отново натисна бутона.

— Отговаряй! — заповяда той. — Отговаряй веднага! Каква е пречката? Защо реакторът не работи?

Нямаше никакъв отговор.

Той се обърна към калкулатора и натисна няколко бутона. Захранвана от съхранената в машината енергия, перфорираната лента се издигна като крехка бяла дъга и изчезна през отвора в таблото. Бурке зачака.

Нямаше никакъв отговор.

Той стоя един дълъг момент и се взира в калкулатора, сякаш не можеше да повярва, че дори в тази последна негова надежда машината го бе провалила. После бавно се обърна към Кари.

— Какво направи? — повтори унило Бурке.

— Признаваш ли, че не беше прав? — попита Кари.

— Да — отвърна Бурке.

— А печеля ли баса? — настоя тържествуващо Кари.

— Да.

— Сега ще ти обясня — каза адвокатът. Той постави цигарата между устните си и смукна от нея. После изпусна дълга струйка дим, която се издигна на талази и увисна в неподвижния въздух. — Тази твоя джунджурия може да е добра в метеорологията, но не е много добра в логиката. Получава се шоково положение, когато вземеш предвид близката връзка между математиката и логиката.

— Какво направи? — попита отново Бурке.

— Ще ти обясня — отвърна Кари — Както казах, това е шоково положение. Тази твоя непогрешима машина, която предполагам струва няколко милиона кредитки, се мъчи да реши един парадокс.

— Парадокс! — почти изхълца Бурке.

— Един много безобиден парадокс — продължи Кари, — който, в случай че не знаеш, е от „Пиратите на Пензанс“ на Джилбърт и Съливан. Хрумна ми, докато ти се хвалеше, че ако твоя малък приятел тук не може да бъде повреден, той може да бъде спрян като му се зададе твърде голям проблем, за да могат да се справят с него клетките на механичния му мозък. Спомних си едно малко нещо от моите предварителни правни курсове по логика, наречено „Парадокс на Епименид“. Не си спомням каква беше оригиналната му фразеология, но например, ако ти кажа „всички адвокати са лъжци“, как можеш да разбереш дали твърдението е вярно или невярно, тъй като аз съм адвокат. Ако е вярно, лъжа ли, като казвам, че всички адвокати са лъжци? Но, от друга страна, ако лъжа, тогава всички адвокати не са лъжци и твърдението е невярно. Ако твърдението е невярно, то е вярно и обратно, така че до какъв извод стигаш?

Кари избухна в гръмогласен смях.

— Да можеше да си видиш лицето, Бурке — извика той. — През живота си не съм виждал никое лице така учудено. Както и да е, само поизмених тази фраза и я подадох в машината. Докато чакаше учтиво отвън, аз се приближих до нея и й казах: „Ти трябва да отхвърлиш твърдението което отправям към теб, защото всички твърдения са неверни“. — Кари направи пауза и погледна метеоролога. — Разбираш ли, Бурке? Тя е приела това мое твърдение и е решила да го отхвърли, но не би могла, ако признае, че е вярно, а как може да е вярно, когато в него се казва, че всички твърдения, които направих са неверни. Ти разбираш. По лицето ти познавам. О, само да можеше да се видиш отнякъде. Гордостта на метеорологичната служба погубена от един парадокс!