Триумфът на сукубата

— Да, добре. Ще го изпия с кафето. — Тя погледна часовника си. — Трябва да тръгвам, ако искам да отида навреме. Грижи се за себе си, става ли?

— Добре. Благодаря. Късмет довечера.

За моя изненада, тя ме прегърна набързо и после изчезна в тълпата от пешеходци. Докато пътувах с автобуса към къщи, се почувствах по-добре, отколкото се бях чувствала от дни. Искаше ми се да запазя амброзията за литературния фест следващата година, но вероятно нямаше да ми трябва — можех да си позволя два дни подготовка, вместо един. Все пак човек невинаги можеше да бъде във форма.

Глава 23

Заседанието на КЗСЦ не привлече толкова медийно внимание, колкото лесбийската афера, но един репортер от „Сиатъл Таймс“ все пак присъства и имаше представители и на други медии.

На това заседание Джоуди изнесе речта на живота си. Тя начерта подробно виждането си за пътя, по който трябва да поеме КЗСЦ, без да включва досегашните атаки срещу хомосексуализма. Планът й беше да достигнат до онези, които наистина имат нужда от помощ — майките на тийнейджъри и на бягащите от домовете си деца, за които ми беше говорила. КЗСЦ имаше клонове из цялата страна и тя настоя местните съвети да решават и локални проблеми, за да бъде влиянието на организацията по-значимо и да вдъхва усещане за една общност. Представянето й беше гениално замислено и вдъхновяващо. Заседанието приключи с викове и аплодисменти и гласуване, чрез което я избраха за председател. Може би, подозирах аз, след действието на амброзията се беше ужасила от себе си. След всички креативни и интересни неща до този момент в живота й обаче, бях сигурна, че ще се справи. Освен това имах чувството, че ще е по-щастлива, ако се посвети на нещо смислено след бездейното й поприще на домакиня.

Мина ми през ума, че с Бастиен може и да бяхме суперзвезди на ада след екшъна с Дана, но в крайна сметка каузата ни не беше чак толкова диаболична. Всъщност Дана разпространяваше зло и нетърпимост. Изгонването й и смяната й с Джоди в действителност донесе само повече добро на света. Надявах се Джером да не види нещата в тази светлина. За момента беше много доволен от мен.

Статията за КЗСЦ беше излязла преди няколко дни, но още я държах на бюрото си — тя ми доставяше някакво удоволствие в тази иначе не толкова спокойна седмица. Сет не беше идвал в книжарницата.

— Гледа ли видеото в интернет? — попита ме Дъг, забелязвайки вестника.

Погледнах го неразбиращо.

— Защо да гледам нещо такова?

— Защото е секси. Ще изпуснеш много.

Седна на ръба на бюрото и се заигра с един химикал като го запремята във въздуха. Никой от нас не вършеше работата, която трябваше да се свърши. Беше като едно време.

— Как се чувстваш? — попитах.

— Доста добре, предполагам. — Знаеше, че съм наясно за амброзията, но нямаше представа каква роля имах в случилото се. Знаеше само, че Алек го няма. — Групата е в пълен застой. Предполагам нямаше как да не се случи. Нямаме барабанист и това съвсем ни закопа.

— Е, ще решите този проблем, нали?

— Да. Ужасно е. Трябва да организираме прослушване. — Спря да си играе с химикала и въздъхна. — Бяхме толкова близо, Кинкейд. Още малко и щяхме да успеем.

— Ще успеете. Просто ще ви отнеме малко повече време. Всичко, което направихте досега… си беше ваше дело.

— Да — каза той, но не звучеше убеден.

— Освен това аз още съм ти фен. Това трябва да значи нещо, нали?

Спокойната му усмивка се завърна.

— Разбира се. Мисля, че и Мади ще се присъедини към теб. Не иска да си тръгне от апартамента ми.

Засмях се.

— Не трябва ли да се връща на работа?

— „Гласът на жените“ излезе извън границите на Бъркли. Изпраща всичко по електронен път, така че работата й не е много по-различна. Казва, че иска да ме наглежда.

— Много мило.

— Боже — Дъг ми отправи развеселен поглед. — Опитвам се да стана рокзвезда, а сестра ми живее при мен. Това не е никак „мило“.

— Работите здраво, както винаги — каза един спокоен глас.

И двамата се стреснахме.

— Пейдж! — възкликнах аз. Щях да я прегърна, но отношенията ни не бяха чак такива.

Отдавна липсващият ни управител стоеше на вратата. Изглеждаше непринудено в широките си черни панталони и розовата блуза за бременни. Коремът й беше пораснал още повече през последния месец и това ме накара да почувствам парване в гърдите. Не можах да зачена дете като смъртна и сега като безсмъртна не можех. Това все още беше болното ми място, но не пречеше на взаимоотношенията ми с хората. Обожавах бременни жени и бебета. Радвах се за Пейдж, радвах се, че се върна и че изглежда добре.

На блестящите й устни заигра усмивка, когато забеляза, че сме двамата.

— Джорджина, би ли дошла в офиса на Уорън? Искаме да говорим с теб. Няма да отнеме много време.

— Разбира се — казах и се изправих. Дъг тихо затананика мелодията от „Челюсти“.

Пейдж, Уорън и аз седнахме в офиса му при затворена врата. Едва ли щях да имам неприятности, но се чувствах някак странно с тях двамата. Най-вече защото ме гледаха с очакване.